Damien Verlac32 - Black-hat hacker - Nathaniel Buzolic
- Съжалявам ... не можах да ги убедя - седеше от едната страна на леглото и стискаше ръката на сестра си.
Най-сетне бяха намерили подходящо сърце за Анастасия и точно когато го получи ... отсъдиха, че е по-добре да го дадат на друг. Сърдечните й проблеми не позволяваха да напусне леглото. Друг беше въпросът, че не можеше да го направи заради комата, до която я беше докарала силна мозъчна травма. Чакахме години за това сърце ... беше последната възможност! По-добре да не бяха казвали нищо, нали? Може би ... о, тогава колко неприятности щяха да бъдат спестени на Алара Халбруук! Но аз знаех коя е жената, в която биеше сърцето, което можеше да спаси сестра ми ...
Не я изпуснах от поглед нито за миг от онзи момент, в който изключих системите, които захранваха тялото на Анастасия. Нямаше смисъл ... пет години минаха преди да бъде намерен подходящ донор, а системите вече не бяха достатъчни, кръвта, която вливаха в организма й не беше достатъчна ...
Оставих я да си отиде ... защото не можеше да живее ...
~~~
Работата ми дори не изисква да бъда на едно и също място. Така, че вечните прескачания на Алара от град в град не ми пречеха. Мога да съм навсякъде. Аз съм навсякъде. Проксито го потвърждава. Тъмната мрежа е любимото ми място. Търговията с виртуалните пари ме забавлява. Човек може да получи всичко от тъмната страна - наркотици, оръжия, лични данни, фалшиви документи, креденшъли, хора. Всичко. Каквото му желае душата. Занимавах се предимно с малки пробиви. Ала правех по няколко на ден и това ми носеше достатъчно пари, за да живея.
И междувременно да се забавлявам със съсипването на живота на Алара.
Любимото ми занимание.
Винаги бях няколко крачки пред нея. За да предприема действие, което да я съсипе. Нещо малко, с което да я наказвам всеки ден и да не забравя, че животът не я харесва. Аз не я харесвах. Защото сърцето й трябваше да принадлежи на сестра ми. Тя трябваше да живее живота си, да диша ... да бъде на мястото на Алара ... ала не беше.
От грижите ми за Анастасия, стигнах до това да унищожавам всичко хубаво за жена, която никога не бях срещал в живота си, но не можех да търпя спокойното й съществуване.
Ударите ми бяха дребни. Изчезнали пари по време на смяната й намерени в чантата й - знаех как да симулирам записите от камерите така, че да изглежда достоверно. Кола, която опръсква дрехите й в дъждовен ден. Загубени ключове за дома. Счупен прозорец. Срязани спирачки. Спукана гума. Плащах на разни типове да я следят, а на други да намират начин, за да влязат в живота й, за да разбият сърцето й на сестра ми, но никога не разкривах самоличността си. Ползвах фалшиви лични карти, когато необходимостта изискваше. Променях външния си вид, когато се налагаше.
Бях напълно обсебен от нещастието на тази жена. Беше по-важно дори от собствения ми живот. Толкова пъти бях пренебрегвал себе си, за да съсипя деня й. Защото нейното нещастие беше мое щастие. Не можех да пропусна ...
И не пропусках!
Никога нямаше да пропусна ...
Може би!
Yesterday at 8:57 am by The Cosmos
» Съобщения
Вто Мар 26, 2024 12:42 pm by The Cosmos
» Връщане на герой
Нед Мар 24, 2024 2:09 pm by The Cosmos
» II. Игрален наръчник
Пет Мар 22, 2024 6:10 pm by The Cosmos
» ЗАВРЪЩАНЕ
Вто Мар 19, 2024 12:58 am by Adam Heo
» Предложения
Нед Мар 17, 2024 10:12 pm by The Cosmos
» Отсъствия
Нед Мар 17, 2024 10:11 pm by The Cosmos
» БОНУСИ ЗА ПАСАЖЕР
Нед Мар 17, 2024 9:53 pm by The Cosmos
» Запазване на лик
Нед Мар 17, 2024 9:12 pm by The Cosmos