Никой не го разбираше, никой не можеше да намери логика в действията му. Защо някой с неговата интелигентност и външен вид би избрал професия като агент под прикритие? Но още по - объркващото бе колко добър в тази роля всъщност беше.
Когато си най - добрият в това което правиш, когато в моментът в който лицето ти се покажеше някъде и цялото внимание моментално се насочваше към теб, това полагаше основите на много проблеми. Ако не вярвайте попитайте Килиан Хуанг. На двадесет и пет той вече си беше проправил пътя до ранга на специален агент и то не къде да е, а в специалните части. Всички в тима за внедряване знаеха името му, то се носеше из участъка като легенда. Килиан беше перфектен, с перфектната си фигура, красиво лице, богат речник, способността да се приспособява към всякакви обстоятелства и интелигентността му, да не споменаваме фактът, че говореше осем езика и няколко диалекта. Откакто бе назначен към Black Ops рейтинга на тима за успешни внедрявания беше сто от сто. Но той бе добър не само в работата си, той беше перфекционист и в животът си. Караше скъпа кола, живееше в голяма къща, имаше красива съпруга, която го подкрепяше напълно във всяко едно начинание. Ако погледнете отстрани животът му беше перфектен.
И точно това не се харесваше на някой доста по - алчни и амбициозни хора в отдела.
Мисията беше ясна, целта също, всичко вървеше по план или поне така Килиан си мислеше. Пристъпи уверено в нощният клуб като всяка друга вечер през последният месец. Беше му отнело три месеца за да се добере до най - вътрешният кръг около целта си - Мин Кзяо. Човека беше известен със своята бдителност също колкото и със своята жестокост. За него нямаше значение кого наранява, жени, деца, възрастни хора, ако решеше, че са пречка по пътя му никой и нищо не можеше да ги спаси. Килиан пристъпваше бавно, с походка подхождаща на хищник, облечен с черен костюм, с бяла риза подчертаваща изваяното му като на гръцки бог тяло докато си играеше с близалката в устата си. Мислеше си, че това е ден като всички предишни, че босът го викаше за да стои до него и да го наблюдава как шмърка линия след линия най - висококачественият кокаин или как си играе на котка и мишка с нищо не подозиращи жертви които са имали нещастието да се изпречат на пътя му. Но нищо не можеше да го подготви за онова което наистина предстоеше да се случи само след няколко минути. Пристъпи във вътрешната част на клуба и замръзна на място ужасен от гледката пред себе си. Мин Кзяо се беше настанил на едно сепаре, отпуснат назад с чаша отлежал скоч в ръката си и няколко полу - голи жени увиващи се около него като отровни змии. Трима бодигарда с черни костюми и още по - черни слънчеви очила макар клубът да беше достатъчно тъмен, че и без очила да имаш проблеми бяха застанали зад него. Но нищо от това не бе причината за ужаса който го беше връхлетял, както и за надигащата се огнена лава във вените му.
Не причината за всичко това бе сцената която се развиваше на няколко метра пред лицето на мафиота. А именно там на сцената заобиколена от няколко едри и много гнусно изглеждащи мъжаги се намираше не друг, а самата Хуанг Ай Ма. Съпругата му бе вързана като животно, около шията ѝ имаше каишка която очевидно имаше шипове от вътрешната си страна защото струих от кръв се спускаха по порцелановата ѝ кожа. Красивата ѝ червеникаво кафява коса се пускаше като водопад около раменете ѝ, очите ѝ бяха закрити с маска, а в устата ѝ беше сложена една от онези топките с каишки които не ѝ позволяваха да говори. Мъжете около нея плъзгаха гнусните си ръце по тялото ѝ провокирайки я, някоя използваха камшици за да я измъчват.
Гледката беше ужасяваща и Килиан не можеше да я понесе, без да мисли, забравил за мисията си и положението си, забравил за всичко се втурна към сцената и започна да се бие с мутрите. Юмруци, ритници, викове и кръв започнаха да хвърчат из помещението. Единствената мисъл в съзнанието му бе, че трябва да я спаси, постепенно, друга мисъл превзе съзнанието му - "Никой нямаше да излезе жив от тук".
Но грешеше. Килиан излезе жив от клуба онази вече, ранен, в кома със счупени ребра, фрактура на черепа, куршум в крака и още куп други рани, но жив. Същото обаче не можеше да се каже за Ай Ма. Това на което Килиан се натъкна бе само началото на ужаса който жена му щеше да преживее тази вечер, преди да грабне шилото за лед и да го забие във сърцето си. А самият Килиан щеше да стане очевидец на всичко случило се, без да може да направи нищо за да го предотврати.
Когато Килиан се събуди от комата си бяха минали вече шест месеца, но не беше същия. Килиан Хуанг не помнеше нищо, последният му спомен беше как организира изненада за първата им годишнина, преди да стане агент, преди Black Ops.
В следствие от раните си и продължителната кома кракът му губи част от мобилността си, а той решава, че не му е нужна след като и нея я няма. Погълнат от депресията си и преследван от образа ѝ навсякъде където отиде Килиан решава да се премести да живее в Сеул, стартира нова компания фокусирана върху виртуалната реалност. Където използва образът на Ай Ма за главен NPC герой давайки ѝ името Емма
Но макар Килиан да не си спомня нищо за случилото се през последните четири години от животът му, има някой който си спомня всичко. Някой който помни всеки един миг, всяко едно действие, всяко едно решение което бе довело от финалният резултат. Някой който помнеше лицата на всеки един замесен в смъртта на Хуанг Ай Ма, някой който щеше да ги накара да си платят един по един. Много бавно, много мъчително. Някой когото никога не бихте искали да срещнете.
Temper goes from zero to 150 real fast. Then the monster comes out.
*********P.S Моля да ми смените името на Killian Huang
Yesterday at 8:57 am by The Cosmos
» Съобщения
Вто Мар 26, 2024 12:42 pm by The Cosmos
» Връщане на герой
Нед Мар 24, 2024 2:09 pm by The Cosmos
» II. Игрален наръчник
Пет Мар 22, 2024 6:10 pm by The Cosmos
» ЗАВРЪЩАНЕ
Вто Мар 19, 2024 12:58 am by Adam Heo
» Предложения
Нед Мар 17, 2024 10:12 pm by The Cosmos
» Отсъствия
Нед Мар 17, 2024 10:11 pm by The Cosmos
» БОНУСИ ЗА ПАСАЖЕР
Нед Мар 17, 2024 9:53 pm by The Cosmos
» Запазване на лик
Нед Мар 17, 2024 9:12 pm by The Cosmos