Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
CREDITS

The graphic ideas
of the forum are powered by:
Images from PINTEREST
Special Arrows
Artifacts and Capsules
Some of the monsters
Design and coding
made by
S. D.
Developing the passengers
created by
R. N.
S. D.
E. E.
H. G.
The Story
created by
R. N.
H. G.
Y. D.
МЕСЕЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
МЕСЕЦ МАРТ


За да спечелите месечния бадж, трябва да
Напишете 5 нормални РП поста
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Арчибалд Ланкастър
Chameleon... EmptyYesterday at 8:57 am by The Cosmos

» Съобщения
Chameleon... EmptyВто Мар 26, 2024 12:42 pm by The Cosmos

» Връщане на герой
Chameleon... EmptyНед Мар 24, 2024 2:09 pm by The Cosmos

» II. Игрален наръчник
Chameleon... EmptyПет Мар 22, 2024 6:10 pm by The Cosmos

» ЗАВРЪЩАНЕ
Chameleon... EmptyВто Мар 19, 2024 12:58 am by Adam Heo

» Предложения
Chameleon... EmptyНед Мар 17, 2024 10:12 pm by The Cosmos

» Отсъствия
Chameleon... EmptyНед Мар 17, 2024 10:11 pm by The Cosmos

» БОНУСИ ЗА ПАСАЖЕР
Chameleon... EmptyНед Мар 17, 2024 9:53 pm by The Cosmos

» Запазване на лик
Chameleon... EmptyНед Мар 17, 2024 9:12 pm by The Cosmos

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 14 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 12 Гости

Adam Heo, Isabelle.

Най-много потребители онлайн: 78, на Чет Мар 25, 2021 6:07 pm
Top posters
The Cosmos (5376)
Chameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9D 
Xiao Bai (2230)
Chameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9D 
Isabelle. (2158)
Chameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9D 
Xavier-Alexander M. (1965)
Chameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9D 
Ashleigh Ortiz. (1796)
Chameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9D 
Eva Massey. (1458)
Chameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9D 
Kathleen Saunders. (1401)
Chameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9D 
Liam S. (1389)
Chameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9D 
-e.fairchild (1161)
Chameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9D 
Gareth Sunwalker (988)
Chameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9DChameleon... LXMzz9D 


Chameleon...

2 posters

Go down

Chameleon... Empty Chameleon...

Писане by Elisa Mastronardi Нед Авг 15, 2021 3:51 pm

Chameleon... Tumblr_mr88j1iROB1r5jt2to1_250 Chameleon... Tumblr_ms6thdOVQt1ruheewo1_250

ELISA MASTRONARDI
28 y.o.
Project "Chameleon"
FC: Kaya Scodelario

28.05.2018г.
- Знам, че за теб това е прекалено. - кимна с глава към нея. - Първата ти самостоятелна мисия, в която съм убеден, че ще се справиш. - горчиви трапчинки се появиха около скулите му и подхвърли към светлата част на бюрото една синя папка. Нежните, бледи ръце на Елиза се обвиха около нея. Погледна предпазливо към него, след това към папката. На нея пишеше само едно име - "Фумито Сакамото". Нищо не й говореше, затова се намръщи и погледна тъмната фигура. Сякаш той беше готов на това и не изчака въпроса й. - Фумито Сакамото е част от Якудза. - Елиза ококори очите си изненадано и притаи дъх. - Ще се наложи да поработиш над това, да започне да ти има доверие.
- Но това...
- Да, знам. - прекъсна я. - Трудно е, дори невъзможно, но всичко сме измислили. - мъжът се изправи и направи няколко крачки към един от шкафовете. Отвори го и изкара друга папка, хвърляйки я на бюрото. Елиза се зачете в това, което пишеше върху нея - "ХОТЕЛ ЛОС АНХЕЛЕС". Отново не разбираше нищо. - Ще започнеш работа там и ще се внедриш в състава на хотела, под която черупка се крие групировка, обвързана с Якудза. Все пак, това е един от най-изисканите и богати хотели в Лос Анджелис, още от много отдавна. - Елиза кимаше притеснено, защото до момента никога не е била в такава ситуация. Това е голяма привилегия за нея, но и прекалено опасно за момиче като нея.
- Господин Паркър... - започна тя, въздъхвайки, - предполагам сте наясно колко всъщност е опасно това, което искате от мен.
- Знам какви са ти уменията и съм убеден, че ще се справиш с тази задача. - това бяха и последните му думи.

Господин Деймън Паркър беше уважаван мъж във висшето общество на Лос Анджелис точно, защото имаше връзки навсякъде и можеше да се справи с почти всичко. 

***

30.09.2018г.
- Сега! - чу в слушалката си командата.
- Да не си мръднал! - острието на един от ножовете, които криеше по бедрата си, сега бавно драскаше набръчканата кожа на Фумито Сакамото. Жената, с която имаше среща във ВИП ложата на хотелския ресторант и на всички беше ясно, че нямаше кой да ги притеснява, стоеше точно от отсрещната страна на масата с вдигнати ръце. Елиза я гледаше. - Недей да пищиш. - заповеднически й се стросна, а жената кимна уплашено, защото с другата ръка Елиза беше насочила 45 калибров пистолет. Напрежението в нея започваше да се покачва. Знаеше, че няма много време преди Силвия, другата сервитьорка, да се появи в стаята. Дългата й коса се разпиля по тила, след като отвърза черния плащ, с който я беше завързала. Покри очите на мъжа.
- И какво смяташ да правиш сега? - той пък беше прекалено спокоен в такава ситуация. Явно не му се е случвало за първи път.
- Каквото си искам! Ставай! - рече Елиза и му помогна да се изправи, докато все още беше насочила оръжието към жената. - Към прозореца! - мъжът бавно закрачи натам, Елиза зад него предпазливо наблюдаваше и двамата, докато явно жената на масата не натисна бутон под нея. Навсякъде започна да примигва ту червена светлина, ту бяла, ту се избистряше. Адреналинът в Ел се надигна внезапно. "Мамка му!
Насочи пистолета към прозореца с той оглуши цялото пространство. Жената започна да пищи и падна на земята. Прозорецът се разцепи на няколко огромни парчета и се строполи по пода и отвън. Побутна няколко пъти Фумито и след това го ритна с всичка сила. Мъжът потегли надолу. Бяха на третия етаж, Елиза също скочи и остави ревящата и стресирана жена да си пищи. Долу вече бяха заели позиция четирима мъжаги с батут. В момента, в който двамата летящи се приземиха върху него, го сгънаха набързо и ги завиха, след това ги набутаха през задната врата в скъп, черен джип и така и не ги видяхме повече.

***

18.02.2019г.
Мексико
- Още ли да наливам?
- Ощеее... - въодушевен, дърт пияница наблюдаваше повече гърдите й, отколкото напитката, която се лееше в бездънната чаша. 
- 19 долара. - рече Елиза.
- Толкова много??? - възмути се пияницата.
- Толкова много! - твърдо заяви тя и го погледна с пренебрежение.
- За теб ще дам и повече, сладурче.
- За мен не е нужно нищо да даваш, но за шефа ми...
- Е... можем да уредим и нещо по-така, ако ме разбираш. - дъртакът й намигна, а Ел щеше да повърне.
- Повярвай ми, не. - усмихна се вежливо и остави текилата на рафта.
- Много си скучна. - отвърна той.
- А ти си много дърт! - отвърна тя, той се възмути. Какво?! Трябва да търпи и отношението на клиентите ли?! Тя не беше боксова круша за емоциите на всички, още повече на дърти пастърми.
- Ей, кур*о!!! - изкрещя дъртака, а вече към него беше насочено оръжието й.
- Дебора?! - влезе някакъв мъж в заведението. Елиза се подвизаваше под името Дебора Мартинез.
- Гонзалес. - отвърна спокойно тя.
- Какво се случва тук? 
- Тъкмо този дъртак се извиняваше за постъпките и думите си. - усмихна се отново вежливо и се обърна към пияния. - Нали?
- Да.. да... - едва успяваше да преглътне от уплаха. - Извинявай... Извинявай.
- Ето... вече всичко е наред. - прибра пистолета си, а Гонзалес се шмугна зад бара до нея.
- Нали знаеш, че не е добре да се правиш на гангстер в тия краища на Мексико.
- Когато хората започнат да ме уважават и аз ще уважавам тях. Този пияница си заслужаваше куршум между очите, но днес май съм по-мила от преди...
- Не забравяй за какво сме тук, Дебора! Никога не го забравяй...
[...]

25.02.2019г.
Мексико

Тихият вятър се спотайваше из кестенявите кичури на Елиза. Чуваше се само звук от копаене на дупка. Лопатата ту изхвърляше пръстта, ту се забучваше за рутинното действие.
- Елиза? - мъжки глас. Толкова познат. Тя спря, затвори очи за момент, а сълза се стече по едната страна на лицето й, попивайки се в яркочервените й устни. Вдиша дълбоко. До нея лежеше някой, завит в бежов плащ. Подсмръкна и се обърна. 
- Господин Паркър. - той се доближи възможно най-близо до нея. Постави ръката си на рамото й.
- Така трябваше да се случи... - тя започна да плаче неконтролируемо. Не можеше да остане силна след всичко, което се случи. 
Бежовият плащ се открехна и трупа на Гонзалес стоеше под него.

12.04.2019
Италия

- На родна земя. Рим.
- Да. - Елиза кимна. От толкова време не се беше прибирала. Не можеше дори да отиде да види родителите си, защото се беше забъркала до горе в ужасна, лепкава каша, която скоро нямаше да може да се изяде, поради горчивия вкус на съставките...

25.04.2019
Италия

- До горе ли? - отегчето провлачи Мастронарди. Мъжът кимна и тръгна да влиза в бензиностанцията, докато Елиза наливаше. София Русо. Така пишеше на баджа й, а облеклото й наподобяваше някакъв изтърсак тираджия. В ухото си имаше слушалка, миниатюрна, през която господин Паркър щеше отново да й подаде сигнал.
- Италианската мафия е силна в Европа. - чу се гласът му по слушалката.
- Не думайте... казвайте по същество.
- София, следим кола с регистрационен номер I EB356MO. Очаква се съвсем скоро да мине през бензиностанцията. В нея има куфарче с пари, които са за Джулиано Рибизи, един от най-властните мафиоти в Италия. Използват тези третокласни пътища именно, за да не се набиват на очи. Пращам ти помощник, до половин час ще е при теб.
- За какво ми е помощник? - Елиза се обръщаше наляво-надясно преди да започне да говори УЖ на себе си. Трябваше да внимава някой да не я спипа. - Знаеш какво се случи преди няколко месеца...
- Той ще ти помогне...
[...]

28.04.2019
Италия

- Кой мислиш, че го е сторил? - Матиа погледна към Елиза. Стояха точно до гробищния парк в Рим. Господин Деймън Паркър беше убит.
- Който и да е, се очакваше. И ти най-добре го знаеш, Матиа. - погледна го и след това обърна погледа си към ковчега. - Трябва да сменим самоличностите си. Отново. С мен ли си? - отново го погледна. Той кимна в одобрителен знак и тръгнаха нанякъде, докато гробарите започнаха да си вършат работата.
- Ти знаеш кой е убиеца на господин Паркър. Бяхте близки... кажи ми.
- Ако ти кажа, ще трябва да те убия. - Матиа спря и я хвана за раменете. Бяха на една и съща възраст.
- Тогава ми кажи и ме убий. - Елиза въздъхна. Знаеше, че няма да я остави на мира, затова го изрече кратко и ясно:
- Аз го убих. - след това потегли напред и остави Матиа да стои с отворена уста.
[...]
Elisa Mastronardi
Elisa Mastronardi
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Chameleon... Empty Re: Chameleon...

Писане by The Cosmos Нед Авг 15, 2021 5:39 pm

ОДОБРЕНА!

В момента тече частичен хиатус и главната идея на форума е замразена.
Може да пишеш в Миналото, ГИФ, Семи-Пара разделите.

Добре дошла! ^^



cosmic issues
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите