Trick me once.
I’ll curse you twice.
Вавилон , 530 години преди Новата Ера
Жарко слънце се спускаше над позлатените куполи, бранители на древен Вавилон. Сред надвисналата зеленина се появи фигура, облечена в извезани от злато одежди. Дългата коса на жената се свличаше подобно водопад по раменете ѝ. Възхищението, което изпитваше към красотите открили се пред погледа ѝ ,бе голямо. Доказателство за това какво би сторил един мъж в знак на истинска любов. В историята се наблюдаваха не един и два случая на подобно величие. Вавилонските висящи градини представляваха чудото на чудесата и дори Тадж Махал не би могъл да се премери с тях. Ала всяка велика история бе обречена на пагубен край. Вавилон щеше да рухне и единствено от него щяха да останат руини и тръни. Астериа си позволи да погали цветовете на рядък вид лилия. Откъсна верополис за отварата, която измъкваше и най-дълбоко скритите истини, и го мушна в платнената си торба. Вътре добави Бяла салвия и изчезнал в бъдещето братовчед на котешкия нокът. Записана в красотите на древната ботаника, тя съвсем не долови прийждаите стъпки.
-Коя си ти? Натрапница! - Извърна се към стража, който я бе забелязал. Никой не биваше да я вижда тук, в противен случай можеше да наруши времевия кънтиниум и това би довело до трагични последици. Астериа се скри в клоните на японска череша, а когато стражът понечи да я последва установи, че там вече няма никой.
“Казвал ли съм ти да внимаваш повече!” - Шадоу я посрещна с разгневен тон. Черната котка от порода корнишон Рекс с присъща галантност се изкуши между бурканите с билки и грациозно се приземи на земята. Огромните ѝ прилепови уши се свиваха неодобрително, докато нефритено зелените ѝ очи пронизваха Астериа.
-Зная!- Вещицата не отстъпи на сопнатия тон, ала когато зарови в торбата си настроението ѝ се смени мигновено. Бързо установи, че е забравила амфието си с хербализирани бръмбари. Имаше шанс то никога да не бъде открито, ала дори едно на пръв поглед незначително събитие можеше да доведе до глобална катастрофа. -Трябва да се върна!
-Сигурно си си изгубила ума също!- фамилиара едва не изръмжа насреща ѝ. -Знаеш какви рискове крие подобно пътешествие толкова скоро и то ползвайки същата времева пътека! Темпоралът няма да е никак доволен! -Темпорал бе демонът, който пазеше времето. Астериа често успяваше да му се измъкне и чарът ѝ помагаше да го умилостиви, ала ако той разбереше, че е оставила вещ от бъдещето толкова далеч в миналото - щеше да отнеме магията ѝ или по-лошо да хвърли някое проклятие отгоре ѝ.
-Трябва да се върна! - Дори не изчака поредния укор от Шадоу, вместо това хвърли натрошения прах от ахория и изчезна оставяйки облак лилав дим след себе си.
Когато се върна във Висящите градини на Вавилон тя побърза да открие липсващата вещ и наистина се зарадва когато видя кутията да отразява слънчевите лъчи само на няколко метра от нея. Грабна я и реши, че и този път ѝ се е разминало ала когато пръсна ахорията, за да се прибере вкъщи, мястото на което попадна бе съвсем различно!
Времевата пътека я отведе в нищото. Наоколо имаше само тъмнина и сред нея се разнесе глас. Чудно как гласът пътуваше из нищото?
-Нима си мислеше, че няма да забележа? - пред нея се оформиха очертанията на висок мъж. Когато нищото се разсея , Ася видя изострените му скули и черните къдрици които пречеха на стъклено сивитие му ириси. Темпорал. Астерин знаеше, че трябва да се поклони, но не можеше да му направи това удоволствие.
-Кое да ми се размине? - Направи се на глупачка. Щеше да отрича независимо къде би я отвела тази тактика. Темпорал се засмя насреща ѝ. Той стоеше пред нея, ала тя го усещаше навсякъде около себе си. Той представляваше нищото. Защото времето всъщност не съществуваше, то бе направено за улеснение на хората, ала другите създания не се интересуваха от него, за това Темпорал поддържаше илюзията.
-Мислиш се за умна ?! А си просто една наивна и нахална вещица. Нима имаш увереността да се мериш с мен? - Демонът се озова пред нея за по-малко от едно мигване. Улови китката ѝ и прокара остър нокът по нея, оставяйки кървави следи след себе си, които бързо почерняха и се превърнаха в белег. -Длъжница си ми! - С тези думи Астериа се озова отново в стаята си, ала знаеше, че вече нищо няма да е същото.
Ел Салвадор, Мексико 2019 година
Светлината, която излъчваше белега на прокълнатата започваше да става все по-силна с всяка изминала крачка навътре в пирамидата. Парещата болка се усилваше заплашително, ала Астериа не би могла да се откаже, не и сега когато е толкова близо до целта.
Когато стигна в ритуалната зала погледът ѝ се спря върху статуята на Валдан. Единствения начин да се отървеш от един Демон би бил да се забъркаш с друг.
Само ако знаеше, че това ще ѝ докара повече проблеми от колкото би предполагала.
Времето не ни съществувало под контрола на Темпорал само ако няма нужда от него. А от време няма нужда когато всичко спре да бъде такова, каквото е. Валдан освободи Астериа от проклятието и макар да си мислеше, че го е изиграла с умния си ход. Той остана буден, готов да внесе хаос и преобърне човешкия свят, one hopeless soul at a time.
*Valdan - Демон на Хаоса и разрушението. Все още прекалено слаб, за да съществува в свое собствено тяло, той се вселява в така наречения приемник и го използва, за да върши злини.
Астериа Джинкс
Години 25
Занимание : Вещица
Мото : “Можеше и да е по-лошо!”
That BWITCH
Today at 8:57 am by The Cosmos
» Съобщения
Вто Мар 26, 2024 12:42 pm by The Cosmos
» Връщане на герой
Нед Мар 24, 2024 2:09 pm by The Cosmos
» II. Игрален наръчник
Пет Мар 22, 2024 6:10 pm by The Cosmos
» ЗАВРЪЩАНЕ
Вто Мар 19, 2024 12:58 am by Adam Heo
» Предложения
Нед Мар 17, 2024 10:12 pm by The Cosmos
» Отсъствия
Нед Мар 17, 2024 10:11 pm by The Cosmos
» БОНУСИ ЗА ПАСАЖЕР
Нед Мар 17, 2024 9:53 pm by The Cosmos
» Запазване на лик
Нед Мар 17, 2024 9:12 pm by The Cosmos