Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
CREDITS

The graphic ideas
of the forum are powered by:
Images from PINTEREST
Special Arrows
Artifacts and Capsules
Some of the monsters
Design and coding
made by
S. D.
Developing the passengers
created by
R. N.
S. D.
E. E.
H. G.
The Story
created by
R. N.
H. G.
Y. D.
МЕСЕЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
МЕСЕЦ МАРТ


За да спечелите месечния бадж, трябва да
Напишете 5 нормални РП поста
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Арчибалд Ланкастър
Simone Vega EmptyToday at 8:57 am by The Cosmos

» Съобщения
Simone Vega EmptyВто Мар 26, 2024 12:42 pm by The Cosmos

» Връщане на герой
Simone Vega EmptyНед Мар 24, 2024 2:09 pm by The Cosmos

» II. Игрален наръчник
Simone Vega EmptyПет Мар 22, 2024 6:10 pm by The Cosmos

» ЗАВРЪЩАНЕ
Simone Vega EmptyВто Мар 19, 2024 12:58 am by Adam Heo

» Предложения
Simone Vega EmptyНед Мар 17, 2024 10:12 pm by The Cosmos

» Отсъствия
Simone Vega EmptyНед Мар 17, 2024 10:11 pm by The Cosmos

» БОНУСИ ЗА ПАСАЖЕР
Simone Vega EmptyНед Мар 17, 2024 9:53 pm by The Cosmos

» Запазване на лик
Simone Vega EmptyНед Мар 17, 2024 9:12 pm by The Cosmos

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

Isabelle., Jan., АрчибалдЛанкастър

Най-много потребители онлайн: 78, на Чет Мар 25, 2021 6:07 pm
Top posters
The Cosmos (5376)
Simone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9D 
Xiao Bai (2230)
Simone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9D 
Isabelle. (2157)
Simone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9D 
Xavier-Alexander M. (1965)
Simone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9D 
Ashleigh Ortiz. (1796)
Simone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9D 
Eva Massey. (1458)
Simone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9D 
Kathleen Saunders. (1401)
Simone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9D 
Liam S. (1389)
Simone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9D 
-e.fairchild (1161)
Simone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9D 
Gareth Sunwalker (988)
Simone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9DSimone Vega LXMzz9D 


Simone Vega

2 posters

Go down

Simone Vega Empty Simone Vega

Писане by -simonsays Съб Дек 21, 2019 3:13 pm




Paint me as a villain.

I know how to sin.

Paint me as a saint.

I keep them demons caged.




sono fatto disangue

Скърцащият звук, който часовниковата стрелка издаваше, стържеше по нервите му като старо кречатало, попаднало в ръцете на немирно дете. Всяка отброена секунда го връщаше в онзи повратен момент от съществуването му, оказал се причината за поредното му посещение в този просторен, ала в същото време задушен кабинет, на чиято входна врата с курсиви букви бе изписано "Ubaid Kokra Md board certified psychiatrist".

-И днешният сеанс ли ще премине в мълчание, Господин Федерико ?-Тънките, потъмнели устни на доктора се извиха в едва забележима усмивка, пресилена любезност, която трябваше да прикрие факта, че изпитва истинско разочарование от срещите си със Симоне. Вече трети месец той посещаваше кабинета на Кокра по задължение, ала не бе обелил и дума, сякаш онемял след случилото се на 9 ти февруари. Неговата непреклонност влияеше силно на самооценката на лекаря, който до преди срещата си с него, беше уверен, че нямаше човешки мозък, дето да му се опре. Уви вече се разколебаваше и това не му се нравеше, особено след като най-видното семейство в Италия му се доверяваше с първородния си син. А факта, че Маранцано джуниър имаше дълбоки корени, захванати здраво в почвите, от които бе родена Италианската мафия, притесняваше Кокра дори повече.
Лекарят стисна устните си в права линия, намести клюмналите очила на носа си и въздъхна шумно, преди да понечи към папката с тайното си оръжие.
-Днес ще опитаме нещо различно. -Той се намести на стола си неспокойно, докато Симоне се взираше с празен поглед в пространството през големия панорамен прозрец, от където едва надничаха очертанията на амфитеатъра. Психиатърът извади няколко снимки и ги подреди на масичката пред своя пациент. -Господин Фредерико, бихте ли ми казали какво виждате на снимките пред вас? -Тези думи сякаш само за миг грабнаха вниманието на Симоне, той изсумтя и метна вял поглед към стъклената маса, ала образа, който го погледна от там успя да задържи погледа му за по-дълго.
-От къде ги взехте? -Кокра бе сигурен, че чува гласът му за пръв път от както го записа в картона си. Дълбок и гърлен, почти преграхнал от него струеше леденина. -Тези снимки на са ваши! -Симоне се наведе напред и обра с едно движение фотографиите, поднасяйки ги към погледа си така,че те застанаха като параван между него и лекаря. От снимките му се усмихваше млада, тъмнокоса жена, ала на последната - усмивката й бе заличена от разкривена мъртвешка физиономия.
-Виждам, че снимките предизвикват емоции у Вас! -Отбеляза доволно Кокра, записвайки победата в тефтера си. -Кажете ми, от къде познавате момичето? -Продължи с капка надежда. Можеше да усети напрежението, което бе толкова наситено, че щеше трудно да се среже и с най-острата кама.
Ала появилите се у Симоне емоции се изпариха толкова бързо, колкото се бяха и пръкнали - като росна капка под лъчите на пролетното слънце. Той хвърли снимките обратно на масата и извърна поглед към кърваво червеното небе над Италианската столица.
-Не я познавам. -Отсече непоколебимо, ала играещата на челото му вена го издаде. Той си спомняше, дори когато не искаше да е така. В кошмарите, които го преследваха вече месеци, в отражението, което срещаше всеки ден щом се изправи пред огледалото, в онези моменти на кратък проблясък, който французите наричат Дежа Ву - сякаш света разкрива тайните си пред него и виждаше миналото, настоящето и бъдещето, в шумоленето на есенния дъжд и най-вече - в мелодията от смеещият й се глас , там висеше едно скалъпено от букви изречение:
"Саймън казва: Убийте момичето."

9 февруари
Въздухът е задушлив, с аромат на изгорял барут, прогорена плът и металическия привкус на пролятата наоколо кръв. Празните очи на разтеляните трупове са обърнати към необятното сиво небе, наситено с цветовете на войната, обагрено в палитрата на смъртта. Настанала е гробна тишина, дори бурното до преди няколко минути море е притихнало, смъмряйки непокорните вълни, които оставиха на мира бреговете на Палермо. Единственото, което отеква в ушите му е пищене, ала му е трудно да си обясни – дали е породено от експлозията или крясъците на загиващите се повтарят като монотонно ехо изпълвайки наситения пепелив въздух.  Върху езикът си усещаше  и неприятния вкус на провала. Той се разпростираше като отрова по вените му, изпълваше тресящото му се в конвулсии тяло и премрежаваше сивкавия му поглед.  В този момент имаше чувството, че е между живота и смъртта, а времето сякаш просто минаваше покрай него, забърсвайки леко рамото му, докато отнемаше последните секунди от живота на хората, с които бе работил последната година.  Някъде в далечината виждаше й нейното тяло, проснато на паважа, ала нямаше сили да се добере до него или поне тази лъжа бе избрал за момента, защото съзнанието му вярваше, че ако не види последствията от действията си, то те все още биха могли да бъдат преобърнати. Може би всичко беше поредния кошмар и Симеоне щеше да се събуди съвсем скоро, плувнал в пот в собственото си легло. Дали тогава щеше да се откаже от този безумен кръстоносен поход, на който бе поел? Светът се завъртя под краката му и той коленичи, усещайки как твърдата разровена земя разранява кожата му, секунди преди да потъне в мрака.
22 февруари същата година
Дълго гледа захвърленото на холната масичка писмо, което също все се втренчваше в него, в очаквано да бъде отворено. Думите почти прогаряха жълтата хартия, напирайки да се покажат на повърхността, поредната истина копнееше да излезе наяве, ала Симеоне смяташе, че може да се скрие от нея. Отлагането на истината обаче в никакъв случай не я правеше по-малко такава. Фактите бяха налице и дълбоко в себе си той знаеше какво пише в онова писмо, защото го сънуваше от малък, от деня, в който баща му сподели за диагнозата на майка му и гените, които я предаваха.

След третата чаша твърд алкохол той най-сетне се реши да открехне плика. Пое гравираното с герба на фамилията ножче за писма, което дядо му подари преди десетки години и прокара острието, наслаждавайки се на хрупащия звук, с който хартията се предаваше. Треперещите му пръсти бяха по-спокойни под действието на алкохола, той преглътна тежко потри брадичката си и прочете присъдата, с която съдбата го наказваше. Резултатите бяха позитивни.  Симоне притежаваше гените, които бяха причина за лудостта в семейството му. Пред очите му като късометражен филм пробягаха спомените от живота на майка му. Лъчезарната и вечно щастлива жена бе заменена от параноичен, нещастен дух, който само напомняше за някогашната красота на майка му. Бе я гледал как вехне, изтезавана от халюцинациите, които осбственият й мозък прожектираше пред нея. Това бе проклятието им , делата на баща му нямаше да останат безнаказани, ала този, който щеше да понесе последствията от тях се бе борил срещу него през целия си живот. Стъклената чаша бе пресушена и веднага след това полетя, разбивайки се в стената, превръщайки на стотици кристални парчета, които проблеснаха на изкуствената светлина. Единственото, което му оставаше бе да върши колкото му е по силите, до момента,в който не изгуби разсъдъка си. И все пак някъде в него остана да блести искра на надежда. Може би болестта нямаше да се отключи въпреки факторите. Но „може би“ съвсем не бе достатъчно…

Няколко години по-късно 

Духовете люлееха камбаните на старата катедрала в стремежа си да сплашат последните пешеходци, излезли по хладните Италиански улици, ала дори те бяха безсилни пред мъртвешкото лице на мафията. Нейната ръка се разпростираше като неизлечима чума из родината на пицата и тръшваше всеки, понечил да си поиграе с огъня. Симоне бе оглавил бизнеса след смъртта на баща си. Някога мислеше, че този ден никога няма да дойде, ала с течението на времето бе осъзнал,че единствения начин да държи злите кучета на каишка е когато той ги стопанисва. Някои твърдяха, че мафията губи силите си, но устите им биваха пернаментно затворени след това. Времената бяха сложни за описване, особено от гледна точка на Симоне, чийто проблясъци на лудост сякаш се бяха засили в последно време. И въпреки това той знаеше как да борави със законите на мафията и да ги пригажда към светските такива. Държеше настрана гладните псета, водеше бизнеса тихо и никой не беше напълно сигурен - Симеоне Вега злодей или герой бе в тяхната приказка. 



Симоне Федерико Вега
31
Un italiano vero
Richard Madden



NC
-simonsays
-simonsays
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Simone Vega Empty Re: Simone Vega

Писане by The Cosmos Съб Дек 21, 2019 3:51 pm

Ех, колко мъка има на този свят, Симоне.
Трудно е да изгубиш приятелката си от ръката на Мафията, след което да я оглавиш...


Но, спокойно...
В Космосът такива проблеми няма да имаш.
Те ще са далеч по... извънЗемни.


Одобрен си!
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите