Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
CREDITS

The graphic ideas
of the forum are powered by:
Images from PINTEREST
Special Arrows
Artifacts and Capsules
Some of the monsters
Design and coding
made by
S. D.
Developing the passengers
created by
R. N.
S. D.
E. E.
H. G.
The Story
created by
R. N.
H. G.
Y. D.
МЕСЕЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
МЕСЕЦ МАРТ


За да спечелите месечния бадж, трябва да
Напишете 5 нормални РП поста
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Арчибалд Ланкастър
Subject in your nightmares - Page 2 EmptyYesterday at 8:57 am by The Cosmos

» Съобщения
Subject in your nightmares - Page 2 EmptyВто Мар 26, 2024 12:42 pm by The Cosmos

» Връщане на герой
Subject in your nightmares - Page 2 EmptyНед Мар 24, 2024 2:09 pm by The Cosmos

» II. Игрален наръчник
Subject in your nightmares - Page 2 EmptyПет Мар 22, 2024 6:10 pm by The Cosmos

» ЗАВРЪЩАНЕ
Subject in your nightmares - Page 2 EmptyВто Мар 19, 2024 12:58 am by Adam Heo

» Предложения
Subject in your nightmares - Page 2 EmptyНед Мар 17, 2024 10:12 pm by The Cosmos

» Отсъствия
Subject in your nightmares - Page 2 EmptyНед Мар 17, 2024 10:11 pm by The Cosmos

» БОНУСИ ЗА ПАСАЖЕР
Subject in your nightmares - Page 2 EmptyНед Мар 17, 2024 9:53 pm by The Cosmos

» Запазване на лик
Subject in your nightmares - Page 2 EmptyНед Мар 17, 2024 9:12 pm by The Cosmos

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 9 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 78, на Чет Мар 25, 2021 6:07 pm
Top posters
The Cosmos (5376)
Subject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9D 
Xiao Bai (2230)
Subject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9D 
Isabelle. (2159)
Subject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9D 
Xavier-Alexander M. (1965)
Subject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9D 
Ashleigh Ortiz. (1796)
Subject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9D 
Eva Massey. (1458)
Subject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9D 
Kathleen Saunders. (1401)
Subject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9D 
Liam S. (1389)
Subject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9D 
-e.fairchild (1161)
Subject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9D 
Gareth Sunwalker (988)
Subject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9DSubject in your nightmares - Page 2 LXMzz9D 


Subject in your nightmares

5 posters

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Subject in your nightmares - Page 2 Empty Subject in your nightmares

Писане by The Cosmos Нед Фев 21, 2021 4:00 pm

First topic message reminder :

Какво ли е усещането да те продадат?
Да вземат пари от теб,
да не те зачитат за човек.
Само и само да удовлетвориш нуждите на един психопат.
На един откачалник.
На един... убиец.

Но такъв, който мъчително,
бавно убива своите... пациенти...
Или... своите експериментални мишки.

СЪБУДИ СЕ!!!

Все още със затворено съзнание,
затворени очи,
чуваш ромоленето на поточе пред теб.

Бавно отваряйки ги, забелязваш замъглен силует,
целия в бели дрехи,
който тича към теб.
Жена!
Венец с цветя на главата й.
Широка усмивка.
Доближава те, гледа те отгоре.
"Ехооо... Скъпиии..."
скъпиии
скъпииииии
скъъъпииии....

Скъпи?!
Ехо?!
Събуди се!
СЪБУДИ СЕ!!!

И ти се събуждаш...
В леглото си.
Онова сън ли е било?
Явно да.
Същата тази жена,
сега те гледаше намръщено...

Стаята изглежда като огромна спалня,
с изглед към плаж.
Навън се чуват всякакви хора,
които радостно комуникират.
Чуват се и коли...
Изглежда като сън, за Бога...

Но не е.
Може би трябва да се ощипеш?
Изглежда, че е реално.

- Всичко наред ли е?

Пита те тя.

Огледай помещението.
Вдясно от теб има кафе машина.
Има сладки.
Усещаш се гладен...

Полъхът на вятъра гали тялото ти.
Жената до теб е с копринена рокля.
- Явно си спал прекалено дълго.


Опиши първия си РП пост и ще продължим нататък.



cosmic issues
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down


Subject in your nightmares - Page 2 Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Savanna. Съб Мар 26, 2022 10:24 pm

-Мисля, че е повече от ясно къде отиваме! - Саванна също бе вперила бистрите си жълтеникави ириси към двореца. Без спомени - единственото, което ѝ оставаше бе логическото мислене, вродените механизми за оцеляване, които се бях повредили напоследък. И как не?! Нищо в този свят не можеше да бъде преценено с реалната му стойност. Разни дворци и светове се появяваха от нищото, океани и пустини сменях пейзажа. Нищо не бе такова, каквото изглеждаше. Именно този факт целеше да размъти и без това блудкавия ум на момичето. 

-Помните ли нещо преди тази поредица от небивалици? - Самата тя се наслаждаваше на едно особено неприятно чувство. Някак си знаеше, че живот е имало и преди пустинята в която първо на,алено се събуди. Не можеше да обясни как това ѝ бе ясно, но не сигурна, че е съществувала някъде, на друго място или в друго измерение. Не помнеше обаче нищо от това предишно съществуване. В нея бе останало само натрапчивия вкус на огромна празнина, липса, дупка. Нямаше представа какво се е съхранявало на мястото на празнината . Нито къде е отишло , как си е отишло. Нито една от мислите ѝ в момента не съдържаше стойностен смисъл. Ако си позволеше да е наблюдател на процеса протичащ в главата ѝ - то би могла да отбележи, че всички тези думи преплитащи се в изречения ѝ звучат абсурдно и дори някак далечно. 

-Дворецът изглеждаше по-близо..- отбележи усетила умората , нетърпението да стигне каменната сграда. Имаше чувството че вървят повече от необходимото за скъсяване на разстоянието. Сякаш с всяка изминала крачка Дворецът правеше няколко назад. Примамваше ги и после бягаше. Ами ако никога не стигнаха до него?
Savanna.
Savanna.
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares - Page 2 Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Wanda Mayson Пет Апр 08, 2022 5:53 pm

- Ох, не знам... - изпъшка Уанда, като постави длан върху челото си, за да не й пречи слънцето. Дворецът или каквото беше онова там й изглеждаше по-далеч от възвишенията. Но пък, ако има хора там, най-вероятно щяха да им помогнат, нали?! Поне да пийнат една студена вода и да продължат напред, макар и да не знаеха какво да ги очаква. Както сами видяхме, всичко се променяше с минути. Докато мигне, езерцето вече го нямаше... сега дори не можеше да се изчисти от пясъка, който беше полепнал по нея. Макар че, ако го беше направила, то пясъка пак щеше да полепне... ах, блондинка.

Преглътна притеснено. Очите й бяха разтревожени, но все пак бяха 2 на 1 и Уанда нямаше голям избор, освен да тръгне с тях. Ами, ако след възвишенията имаше огромен водоем или нещо? Но пък ако примигнат и изчезнат двореца и възвишенията? Сякаш всичко беше така кодирано, че един Ентър беше достатъчен, за да ги унищожи. Не й харесваше.

- Не. - отвърна тя към непознатото момиче, поклати отрицателно глава и сбърчи устни. - Нищо не помня, събудих се сутринта и очаквах, че сме на Хавай, защото с мъжа ми такъв план имахме. Въпросът е, че дори не знам къде се намираме и какво се е случило след това. Само знам, че той е моят мъж и аз съм неговата жена. - посочи към Андрю Уилямс. 

Вървяха известно време и така и не стигаха до този дворец. Нямаха и друг избор вече, бяха се насочили нанякъде и най-нормално беше да се приключи с тази мъка. Устните й се напукваха, а слюнка почти нямаше в устата си. Започваше да се изморява изключително много. Едва вървеше през горещия пясък, а за капак на всичко взе и да духа вятър. Не беше силен, но беше достатъчно. Погледна едни палми по пътя им.
- Тези дали няма да имат някакви кокосови орехи. - кокосов орех в пустиня?! Сериозно?? Защо пък не, всъщност, тук всичко е достатъчно откачено. Провери, но не намери нищо. Нямаше нищо. 

Дворецът сякаш започна да се приближава към тях. Явно го стигат. Потта се стичаше с все сила върху нея и сякаш слънцето я удари право в мозъка. Затвори очи и изпъшка като за последно, защото тялото й се свлече на земята. Не можеше да продължи. Дишаше много тежко...
Wanda Mayson
Wanda Mayson
Game Master


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares - Page 2 Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Сря Апр 13, 2022 2:49 pm

- Аз и това не знаех - буквално каза в своя защита на мига, сякаш това, което жената бе казала бе най-грешното и кошмарно нещо на света.

Дори не бе сигурен разбираше ли смисъла на думата съпруг и съпруга. На Земята обаче все пак бе успял някак ... да намери мястото си в също така непознат свят, измъкнал се от лабораторията. Ами сега? Дали отново не се намираше в някакво подобие на лаборатория, отново замъкнат? Жалко, че нищо от това не можеше да премине през главата му.

Бе свикнал с болката и дори когато застрашаваше живота му, той знаеше как да я пропусне през тялото си, за да устои и на нея. Въпреки това имаше нещо, което го принуждаваше да я презира. Не бе свикнал с нея, защото му носеше удоволствие. Бе свикнал с нея, защото бе единственият начин някога да оцелее ...

Сега нямаше да е по-различно. Не можеше да го осъзнае, но някой ден, когато върнеше спомените си може би щеше да знае.

Преходът не беше особено приятен. Даже никак. Бяха се насочили натам и натам щяха да идат. Обаче чувството, че приближаването ги водеше към сигурна гибел не го напускаше. Вятърът завърташе прашинките си около тях и малки камъчета, които се опитваха да влязат в очите им. Устата на Андрю имаше чувството, че беше пълна с пясък. Нямаше с какво да я увие, но само ако му дойдеше на акъла да си свали тениската, за да я препаше през устата си, поне щеше да се спаси от заседналия в гърлото му пясък.

- Къде е тя? - зададе въпроса си директно и му се наложи да се прокашля.

Уанда беше на няколко метра далеч от тях. Дворецът все още се виждаше напред, но наоколо нямаше нищо друго освен пустинята.

- Хайде! - беше се върнал назад и приклекнал при нея.

Някакво чувство на отговорност го накара да не се спасява сам себе си, но не можеше да прецени откъде бе дошло то, когато всичко наоколо му крещеше да се оправя сам ...

- Ще те нося, ако трябва!
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares - Page 2 Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by The Cosmos Сря Май 04, 2022 10:10 pm

ДОБАВЕНИ ФРАГМЕНТИ ОТ ТУК

И изцяло продължение от - ТУК

Кой може да предположи,
че нещо неприятно ще се случи точно сега?!

Докато си вървите спокойно по пътя,
чувате някакъв глас,
силен.
Все едно се намира в ухото ви!

"ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ! ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ ВСИЧКИ, всички, всички, ички, ички, чки, ки, ки..."

АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА

Силен писък!
Уанда е заспала от умора,
но се събужда и се опитва да се откопчи от Андрю.

Савана щеше да изчезне всеки момент,
когато вятърът се засили още по-яростно.

Толкова яростно,
че пред вас се образува силна вихрушка,
нещо подобно като торнадо,
но не чак толкова голямо!

И изведнъж вихрушката от пясък и камънаци
се превръщаше в нещо по-различно.
Пръски от вода...
Това, от което се нуждаехте!
Уау...
Каква наслада, нали?

Андрю е пуснал Уанда на земята,
заради боричкането й.
Но тя пада на коленете си и поставя ръце пред лицето си.

Силната вихрушка продължава,
но в един момент не остава нищо от пясъка и камъчетата.
Всичко е заменено с огромен,
воден тайфун.

Но вятърът си продължава сериозно.

И докато се усетите какво точно става,
имахте три секунди да се любувате на пустинния феномен,
защото след три секунди вихрушката се просна по
горещата пустинна земя
и бързо започваше да се изпарява
и да създава гъста, непробиваема пара.

След като парата изчезне,
Савана и нея я няма,
но това не ви прави впечатление,
защото сте се впечатлили от Него...

Мъж.
Точно така.
Мъж, който се беше излегнал върху все още влажната почва.
Изглеждаше объркан и световъртежът от вихрушката му е дошла в повече.
НО Е БУДЕН!!!

Неговото име е... Matt Coldwell.

СВОБОДНО РП!!!

Вие преценете как да продължите...
Все пак, Мат е объркан...

"ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ ПРЕДАТЕЛ ТАКЪВ!!!!" - още един, но този път различен глас от предния...
Предател???

Дали този, който току що се появи не е... предател?
И предател за какво?!?!



cosmic issues
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares - Page 2 Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Wanda Mayson Сря Май 04, 2022 10:35 pm

Слънцето щеше да я покоси още повече. Не издържаше. Падането й до палмите се предполагаше, че малко ще я накара да си отпочине, но напротив. Сгорещеният пясък под нея сякаш още повече намираше начини, по които да изпие цялата й енергия и тя да се просне без да има възможността дори да си отвори очите.
Именно следващите действия я накараха да остане безпомощна. Чу гласът на мъжа си, който я повдигна и заедно тръгнаха напред към този дворец. Тя не виждаше, а съвсем скоро и нямаше да чува нищо. Постави дясната си ръка върху лявото рамо на мъжа си и се унесе. Дори не можеше да мисли какво щеше да прави без него.

Бялата й рокля се понесе по пустинята. Нозете й бяха бели като сняг, голи. Пясъкът беше чист и студен. Беше вечер и само луната осветяваше нейния път. Намираше се близо до двореца, за който така жадуваха да стигнат възможно най-скоро. До нея имаше строен мъж, целият изпотен? Не.
Не беше изпотен. Сякаш от него се стичаше вода. Сякаш той беше направен от вода. Тя го погледна с кафявите си очи, които го познаваха от години и му се усмихна. Хвана го за ръката. Нейната ръка веднага се намокри.
- Да тръгваме. Очакват ни. - изрече тя и двамата потеглиха към входната врата на предградията на двореца. Щяха да се любят страстно в тази студена, майска вечер. Така го усещаше. Но защо го усещаше така?!

ПРОКЛЕТИ ДА СТЕЕЕ!!! ВСИЧКИ!!!

Тя отворя рязко очи! Слънцето я зашемети, не знаеше колко време е била в несвяст, но и не знаеше защо реши, че трябва да избута от себе си мъжа си. Няколко пъти го удари силно с едва силните си юмручета и той реши да я пусне на земята. Освести се бързо и видя пред себе си силна вихрушка.
- Какво?! - едва успя да изрече, преди да се наложи да постави ръце на лицето, очите, устните си. Цялата й коса придоби цвета на пясъка. - АА! - възкликна, чудейки се какво точно става. Тя също се чувстваше все още преуморена и на ръба на силите си.

Изведнъж усети глътка въздух и бриз, силна струя вода, която се изливаше върху нея. Сякаш дъжд валеше над тях. Тялото й започваше да се прочиства от целия пясък, но и се стичаха кафяво-оранжеви нюанси на кал по нея. Не след дълго бледото й лице беше напълно изчистено, а Уанда едва си поемаше дъх от силната водо пръскачка. Не можеше да каже, че не й харесва. Напротив. Чувстваше това като дар от Бога, на средата на пътя.

И след като всичко приключи, водната вихрушка се стовари върху пустинния пясък. Мейсън отново притвори очи от парата, която се надигна. Водата почти се беше доближила до тях, но доста бързо се изпаряваше. Повдигна глава напред - все още се виждаше двореца, но преди него, до тях, се беше проснал някакъв мъж.
Тя ококори очи.
Този човек й беше познат...
Беше й МНОГО познат...
Но къде го е виждала?! Дишането й се ускори и преглътна, описвайки се да овлажни сухото си гърло. Без успех! Вдигна ръката си, за да оправи чорлавите си коси и се обърна към мъжа си с объркан поглед.
- Какво...? - дори не можеше да формулира въпрос. Облиза устните си, затвори очи и отново ги отвори. - Какво става? - огледа около мъжа си. - Къде е момичето, което беше с нас? - обърна се след това напред, огледа навсякъде. Къде, по дяволите, беше момичето????
Wanda Mayson
Wanda Mayson
Game Master


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares - Page 2 Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Съб Май 14, 2022 11:23 pm

Ако имаше човек, който възможно най-малко да разбираше какво се случваше наоколо, то този човек беше Андрю Уилиамс. Отдавна вече бе в играта, ала докато светът за другият донякъде бе познат, той бе прекарал собствения си живот затворен в лаборатория. Тялото му бе издържало доста дълго време да носи това на Уанда поради точно тази причина. Разбира се, той нямаше как да познава толкова съвършено всичките тези детайли, но не беше и нужно, защото ори и да ги познаваше, пак нямаше да може много да си ги обясни.

Пое си дълбоко дъх, когато Уанда го избута рязко и просто я остави. Беше изморен, но щеше да издържи. Не знаеше кой, как и защо му казваше всичките тези неща, но му вярваше.

Странната поява на другия мъж го накара да зяпа (доколкото е възжможно, защото трябваше да се пази от пясъка) с особено любопитство и почуда, макар че дори в този момент се бе усъмнил донякъде в истинността на случващото се, но пред тях наистина се намираше някакъв мъж, образувал се от водната вихрушка, примесваща се с пръските пясък, които бяха полепнали за миг по телата им - в следващия вече ги нямаше.

- Не знам - каза объркано, докато наблюдаваше лежащия на земята мъж.

Той не беше единствения объркан тук.

- Не знам - отвърна на другия въпрос на Уанда, относно Саванна.

Всичко наоколо беше болезнено неразбираемо. Андрю нямаше необходимите обноски да отиде да помогне на другия мъж, за да се изправи. Ала имаше и нещо друго - не беше сигурен дали е добра идея много да се приближава.

Огледа се наоколо и наистина установи, че момичето го нямаше. Отстъпи назад за всеки случай, докато наблюдаваше размърдването на Мат.

- Дано не е опасен, защото нямаме оръжия - каза на Уанда, сякаш пък ова щеше да я успокои, без да снишава тона си, сякаш й казваше нещо съвсем обикновено, което другият, на има няма два метра далечина от тях, перфектно чуваше, навярно.

Все пак как можеха да са сигурни, че не беше опасен? Много бързо се беше появил от нищото.

Подаде й ръка да се изправи. Имаха още малко път до замъка или поне така му се струваше? Беше успял да си пийне от силната водна вихрушка малко вода. Освен това пръските, които бързо след това се изпариха, се оказаха много освежаващи.
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares - Page 2 Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Matt Coldwell Пон Май 23, 2022 2:14 pm

„Господин Колдуел, явно не осъзнавате, че ние знаем и твърдим, че всичко това е плод на вашето въображение и творчество“. Чии бяха тези думи и защо точно те изплуваха в съзнанието му в този момент? Чий беше този глас? Звучеше толкова познато. Сънуваше ли? Чувстваше се толкова уютно. Мрак и топлина. Сякаш се беше върнал в майчината си утроба. Не се беше раждал, не съществуваше. Тук беше защитен. Тук нищо нямаше да му се случи. Това беше Божествената градина. Без тревоги, без врагове, без заплахи, без страдания. Мир - душевен, вътрешен. И безкрайно спокойствие. Рай. Това ли е смъртта - моментът преди да се родиш? Този дълбок сън на нетленното, от който всеки е запленен докато не отвори очи - това ли е първичното състояние на човека преди да стане човек? Не, имаше нещо нередно тук. Топлината започна да се нажежава. Ако останеше още малко тук, щеше да изгори.

Усети мускулите на лицето си да се раздвижват и най-накрая направи опит да отвори очи. Вече чувстваше поне някаква част от тялото си - знак за живот. Всичко, което беше изпитал досега, започна светкавично да се изпарява от вече поразбудилото му се съзнание, а преди и последната песъчинка от спомена да се изтърколи в стъклената фуния на часовника, той вече знаеше, че това е било просто сън. А сънищата бяха просто химера, нали така? Не?

Горещото слънце вече наистина изгаряше лицето му, но и го заслепяваше. Трябваше да се размърда и да се премести. Пръстите на ръцете му се размърдаха и ту оформяха юмрюци, ту се отпускаха. Усещането на гъделичкащия кожата пясък му даде ясната представа къде се намира, нищо че все още лежеше по гръб и съзерцаваше небето с леко намръщена физиономия, предизвикана от блестящото огнено кълбо в далечината.

Мат направи първи опит да се изправи и учудващо тялото му го послуша веднага. Нещо повече, очакванията му бяха, че ще му се наложи да вдига олово, а сега се усети лек като перце. Дрехите и косата му обаче бяха подгизнали и пясъкът, върху който досега лежеше, остана залепен за него. Сега си спомни всичко, макар и смътно. Беше наистина като в сън. Дългият тунел, ехтящите гласове. Скинър, Уолкър... Лукреция. Първите двама бяха материализация на най-ужасния кошмар. Третият глас беше онзи рай, в който той искаше да се потопи завинаги. Водопадът. Вихрушката. Тежкият сблъсък със земята.

 - Дано не е опасен, защото нямаме оръжия...
Мат се обърна и едва сега забеляза, че не беше сам. Намираше се в пустиня с още двама човека. Присъствието им го накара инстинктивно да се отдръпне, за да създаде разстояние между тях и себе си. Преди щеше да се зарадва, че среща някой друг в този ад. Сега всяко живо и мърдащо същество го ужасяваше. Всеки беше враг. Всеки беше предател... Предател? Имаше чувството, че тази дума я беше чул поне няколко пъти в рамките на последните две-три минути. Странно. Може би наистина полудяваше. Но дори и така да беше, нямаше да им се даде. Тези двамата не изглеждаха в кой знае колко по-добро състояние от него, но това можеше да бъде просто постановка. Ами ако бяха хора на Скинър? Не, нямаше да рискува. Тези мисли събудиха адреналина в тялото му. Мат скочи светкавично на крака.
 - Вие пък кои сте?! - извика към тях.
Matt Coldwell
Matt Coldwell
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares - Page 2 Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Sponsored content

Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите