Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
CREDITS

The graphic ideas
of the forum are powered by:
Images from PINTEREST
Special Arrows
Artifacts and Capsules
Some of the monsters
Design and coding
made by
S. D.
Developing the passengers
created by
R. N.
S. D.
E. E.
H. G.
The Story
created by
R. N.
H. G.
Y. D.
МЕСЕЧНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
МЕСЕЦ МАРТ


За да спечелите месечния бадж, трябва да
Напишете 5 нормални РП поста
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Арчибалд Ланкастър
Subject in your nightmares EmptyToday at 7:57 am by The Cosmos

» Съобщения
Subject in your nightmares EmptyВто Мар 26, 2024 11:42 am by The Cosmos

» Връщане на герой
Subject in your nightmares EmptyНед Мар 24, 2024 1:09 pm by The Cosmos

» II. Игрален наръчник
Subject in your nightmares EmptyПет Мар 22, 2024 5:10 pm by The Cosmos

» ЗАВРЪЩАНЕ
Subject in your nightmares EmptyПон Мар 18, 2024 11:58 pm by Adam Heo

» Предложения
Subject in your nightmares EmptyНед Мар 17, 2024 9:12 pm by The Cosmos

» Отсъствия
Subject in your nightmares EmptyНед Мар 17, 2024 9:11 pm by The Cosmos

» БОНУСИ ЗА ПАСАЖЕР
Subject in your nightmares EmptyНед Мар 17, 2024 8:53 pm by The Cosmos

» Запазване на лик
Subject in your nightmares EmptyНед Мар 17, 2024 8:12 pm by The Cosmos

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 5 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости

Asmodeus, Isabelle., Portia, The Cosmos, АрчибалдЛанкастър

Най-много потребители онлайн: 78, на Чет Мар 25, 2021 5:07 pm
Top posters
The Cosmos (5372)
Subject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9D 
Xiao Bai (2230)
Subject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9D 
Isabelle. (2154)
Subject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9D 
Xavier-Alexander M. (1965)
Subject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9D 
Ashleigh Ortiz. (1796)
Subject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9D 
Eva Massey. (1458)
Subject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9D 
Kathleen Saunders. (1401)
Subject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9D 
Liam S. (1389)
Subject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9D 
-e.fairchild (1161)
Subject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9D 
Gareth Sunwalker (988)
Subject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9DSubject in your nightmares LXMzz9D 


Subject in your nightmares

5 posters

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Subject in your nightmares Empty Subject in your nightmares

Писане by The Cosmos Нед Фев 21, 2021 3:00 pm

Какво ли е усещането да те продадат?
Да вземат пари от теб,
да не те зачитат за човек.
Само и само да удовлетвориш нуждите на един психопат.
На един откачалник.
На един... убиец.

Но такъв, който мъчително,
бавно убива своите... пациенти...
Или... своите експериментални мишки.

СЪБУДИ СЕ!!!

Все още със затворено съзнание,
затворени очи,
чуваш ромоленето на поточе пред теб.

Бавно отваряйки ги, забелязваш замъглен силует,
целия в бели дрехи,
който тича към теб.
Жена!
Венец с цветя на главата й.
Широка усмивка.
Доближава те, гледа те отгоре.
"Ехооо... Скъпиии..."
скъпиии
скъпииииии
скъъъпииии....

Скъпи?!
Ехо?!
Събуди се!
СЪБУДИ СЕ!!!

И ти се събуждаш...
В леглото си.
Онова сън ли е било?
Явно да.
Същата тази жена,
сега те гледаше намръщено...

Стаята изглежда като огромна спалня,
с изглед към плаж.
Навън се чуват всякакви хора,
които радостно комуникират.
Чуват се и коли...
Изглежда като сън, за Бога...

Но не е.
Може би трябва да се ощипеш?
Изглежда, че е реално.

- Всичко наред ли е?

Пита те тя.

Огледай помещението.
Вдясно от теб има кафе машина.
Има сладки.
Усещаш се гладен...

Полъхът на вятъра гали тялото ти.
Жената до теб е с копринена рокля.
- Явно си спал прекалено дълго.


Опиши първия си РП пост и ще продължим нататък.



cosmic issues
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Съб Мар 13, 2021 3:49 pm

Неудобно. Това беше чувството, което изпитваше точно в този момент. Леглото беше меко и удобно. Въздухът беше топъл, изпълваше дробовете с миризмата на нещо приятно? но не достатъчно познато. Както цялата обстановка в този момент. Чуваше глас на жена, но той беше също толкова далечен, както всичко тук и наоколо беше. Първо го чувстваше, а след като отвори очите си, го и виждаше. Беше като животно поставено извън хабитата. Беше така различно и странно ... не помнеше нищо, но има неща, които никога няма да могат да бъдат забравени или по-скоро никога няма да бъдат избегнати - като навици, като същност, като истината за теб ... все някога стигаш до истината, все някога се срещаш с нея и накрая не ти харесва.

Беше отворил очите си и първото, което видя беше тази жена. И беше сигурен, че не я познаваше. А понякога непознатото не винаги оставя приятни следи след себе си. Нещо, което всеки научава все някога. А всеки, който е живял нормален живот, би трябвало да знае, че непознатото в една жена може да е по-опасно от всичко останало.

Надигна се мястото си, като се чувстваше несигурен, объркан и със сигурност нямаше идея как се криеха тези емоции. Обстановката го караше да иска да избяга. Всичко изглеждаше свободно. Помещението, в което се намираха, както и шумът, който идваше отвън. Чуваше гласовете на хора - много хора, определено наоколо имаше много хора, а трафикът не беше малък.

Още няколко движения и вече дори не лежеше на леглото. Беше видял жената, знаеше, че тя беше тук, както и че гласът й се беше запечатил в ума му след всичките й думи.

- Къде съм? - изстреля въпроса си.

Вече беше на няколко метра от непознатата. Може би в този момент се очакваше да се държи нормално? но той нямаше идея какво означава да се държиш нормално. И въпреки че чувстваше глад, не му беше нито до сладки, нито до кафе, нито до нищо. Искаше да знае къде е, какво става и защо не помнеше нищо, и защо това място го чувстваше толкова неприятно, когато, както се виждаше, изглеждаше по точно обратния начин. Беше си много приятно даже. Миризмата на сладките не го привличаше достатъчно, въпреки че чувстваше със сетивата си уханието на канела и вероятно курабийките бяха преди малко изпечени.

- Коя си ти? - още един въпрос.

Имаше още много въпроси ... но тези двата изглежда, че решаваха всичките му проблеми.
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Wanda Mayson Съб Мар 20, 2021 3:30 pm

Утрото изглежда, че бележеше нови висини над тях, защото почивката им щеше да се отрази на цялата им енергийна сила, която притежаваха. И докато вече се чуваха оглушителен глъч и детски музикални излияния под тях, те още спокойно си лежаха в леглото. Слънцето реши да си проправи път покрай тънките, прозрачни пердета и да погали нежно коприненото лице на Уанда. Тя отвори сините си очи като океана пред тях и се усмихна въодушевено. Чувстваше се бодра и тепърва започваше тяхната ваканция далеч от близки и приятели. Вдиша дълбоко, вратата към терасата беше отворена и утринната, свежа глътка хладен въздух навлизаше, галейки плавно и нежно пердето и окачения плат на една закачалка.
Да.
Усмивката на Уанда стана още по-широка. Изправи се от невероятно удобното легло и извърна погледа си към мъжа до себе си. Нищо не направи. Беше достатъчно да види грозната му физиономия и да излети на седмото небе. Беше грозен, но беше нейният грозник! Прибра крайниците си един до друг и се завъртя, потапяйки ги в мекия и дълбок килим от пух. Такава сладост! Разпери ръце нагоре и тръгна да върви на пръсти. Беше само по долно бельо, нагоре беше свободна. Така се чувстваше страхотно.
Настръхна, когато се доближи до закачалката, заради хладината, и взе копринената рокля, която си облече набързо. Премести се до шкафчето, върху което беше поставен плазмен телевизор, и дръпна едното чекмедже. В него имаше една интересна огърлица от стоманени завъртулки и огромна, метална устна с изобразени няколко пиърсинга. Обожаваше това свое бижу, защото символизираше нейната тъмна страна. Или с други думи, желанието й да си направи толкова пиърсинги, но никога нямаше да се случи, защото се страхуваше от игли. Е, освен ако не е на ушите й, разбира се! Тръгна и към другото шкафче, в което криеше своите скъпоценни обеци, които също започна да ги прикрепя внимателно, докато се вглеждаше в собствения си силует в огледалото. При внимателно закопчаване и на втората обеца, чу зад себе си някакъв шум, който мъжът до нея издаваше. Обърна се намръщено натам, защото се притесни за него.
- Скъпи? - попита, но отговор така и не получи. - Скъпи! - малко по-силно се провикна. Тръгна към него. - Ехо, скъпи? - не. Той продължаваше да се обръща рязко ту на едната, ту на другата страна. - Събуди се! - побутна го по ръката. Нищо... - Скъпи, събуди се!!! - изкрещя му и в тоя момент той отвори очи и всичко приключи. Уанда си пое въздух и го остави да се разсъни за момент. Може би имаше нужда от още почивка? Вярно, късно пристигнаха в хотела, но все пак... поне беше жив. Беше се уплашила, че ще последва онзи момент, в който отново се задушаваше. Нямаше да си прости, че му беше дала свинска кожа, но без да я среже по-добре.

Тръгна към другото бюро, където изпечените курабийки ги очакваха и тя пусна кафе машината.
- Кафе? - попита, но отговор отново не получи. Не си направи труда да се обърне. Тя знаеше, че той щеше да дойде към нея. Приготви две порцеланови чашки и изчака машината да зареди. Постави едната и включи за еспресо. Вече се чувстваше една идея по-спокойна и се усмихна. Трябваше да се сети за хубавия ден и за това, което ги очакваше. В ръката си бързо набара една от курабийките и я отхапа. Усещаше се канелата и парченца орехи. Любимите й! - Мммм... - възкликна, затвори очи и повдигна брадичка от екстаз, след което поклати одобрително глава и преглътна. - Този хотел ще ни предостави това, от което най-много имаме нужда. - заключи и се обърна, когато видя близо до себе си Андрю. На въпроса, който й зададе, тя го погледна объркано. Как така къде е?! Не знаеше как да отговори, защото й дойде като гръм от ясно небе. Нямаше добро утро, нямаше целувка, нямаше нищо... Къде съм... Сериозно? Физиономията й подсказваше, че е много объркана и изпиукването на кафе машината я накара да се обърне с гръб към мъжа. - Как така къде си? - попита сериозно, без да го поглежда. Слагаше чашката върху чинийката и с палеца и показалеца я повдигна, обръщайки се към него. - В Хавай, разбира се. Що за въпрос? - все още беше объркана. Виждаше и в неговия поглед тази обърканост и това още повече я притесняваше. Не можеше да разбере какво се случва. Вчера си легнаха щастливи, а днес... "къде съм"...

Подаде му чашата с кафе, той се поколеба и може би няколко секунди не реагираше по никакъв начин, но след това протегна ръга и я взе в двете си ръце, гледайки я като полезно изкопаемо. Това нямаше как да не го забележи и русокоската още повече й спадна настроението. Вече не се усмихваше въобще. Обърна се и поклати объркано глава, но постави чашата си и пусна второ еспресо.
- Коя си ти? - е, този въпрос я удари в сърцето. Не можеше да помръдне по никакъв начин. Изчака няколко секунди да го асимилира, но не можеше. Просто трябваше да го повтори.
- Коя съм аз? - изказа го още преди да се обърне към него. Нервен смях се появи в нея и тя започна да хлипа тихо. - Коя съм аз? - повтори и направо си започна да се смее, обръщайки се. - Ти се шегуваш. - отвърна му и го погледна намръщено. Повдигна палеца на дясната си ръка и го размаха пред себе си, поклащайки глава. - Ти се шегуваш, знам... една от онези твои шеги, нали... - усещаше, че започва да трепери от нерви, което не беше добре. - Да си изпием кафетата на терасата и после ще му мислим... - опита се да смекчи нещата. Кафе машината повторно издаде звук, но жената имаше друга идея вече в главата си и се доближи до мъжа, прегърна го през врата и го целуна по устните. Той явно все още беше в шок и не се противопоставяше. След целувката, тя му се усмихна. - Аз съм жена ти, глупчо... - опита се наистина да не усеща тази негативна енергия или по-скоро насъбралата се такава да я генерира в позитивна. - И вчера дойдохме на почивка в Хавай за 7 дни. Пихме шампанско... смяхме се... правихме секс... изкъпахме се във ваната, гушнахме се в леглото и заспахме... - дори не знаеше защо му го казва, но в гласа й се усещаше нотка на болка от това, че наистина изглеждаше като откачен. - А сега, ако ти стига това... - тръгна към кафе машината и си взе кафето и чинията с курабийките. - Да излезем на терасата. - усмихна му се. - Какво ще кажеш?

CREATIVE PATH ACTIVATED!
Даваме ти възможността да продължиш по твое усмотрение! 
Wanda Mayson
Wanda Mayson
Game Master


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Сря Мар 24, 2021 8:35 pm

Андрю Уилиъмс беше един много, много, ама МНОГО объркан човек точно в този момент ...

Беше почти гол, единствено по боксерки и това, сякаш, не го тревожеше по никакъв начин. Ама изобщо.

Което беше притеснително, беше, че НЕ ВДЯВАШЕ ГРАМ коя беше тази жена точно пред очите му ... и защо трябваше да я помни, докатооо ...

Наблюдаваше я изключително внимателно и чувстваше как всяка клетка на тялото му се напряга. Всяка една. А след това почувства тик на лявото си око, а само едно движение на главата му беше нужно, за да погледне в другата посока, откриваща гледката към гардероб с огромно огледало, което му даде възможността да се огледа. Само за миг. Да срещне физиономията си и да идентифицира набързо някаква част от обезобразеното му лице и тяло. Светлината го дразнеше. А тук беше много светло. Очите го боляха и това го накара да ги присвие до такова ниво, че едвам да вижда. Беше се приближил до жената достатъчно много, въпреки че присъствието й го изнервяше.

Гледаше я объркано през цялото време, докато я слушаше ... Хавай ... КАКВО? Звучеше познато, но не му помагаше никак, защото НЕ ПОМНЕШЕ НИЩО. Абсолютно нищичко.

Пое чашата, която жената му подаваше просто, защото се оказа неизбежно или пък можеше да го избегне? Както и да е. Тази чаша остана в ръцете му достатъчно дълго време, докато гледаше към жената, която и да беше ... нищо не му говореше това, което се опитваше да му обясни, размахваше ръцете си и дори не знаеше как точно да определи състоянието й, но със сигурност не изглеждаше доволна и още по-недоволна щеше да бъде, след като тази целувка допринесе до това Андрю да разлее кафето си върху роклята й. Чашата не остана дълго време в ръцете му, защото просто падна. Счупи се точно в краката им. Вероятно щяха да се наранят, защото бяха боси, но това ли беше най-важното? НЕ! Не беше!

- НЕ! - беше всичко, което отговори на всичките й тези думи.

Не! Тоест - не, не искам да излизаме на никаква тераса! Не, не искам да пия никакво кафе и НЕ ИСКАМ да ме докосваш изобщо, но тия неща не знаеше как да ги формира в изречение, затова просто прескочи порцелановите парченца, разбили се в пода (е, поне ги прескочи, а не си заби стъпалата точно там). Явно трябваше да остане при жена си? Но той не помнеше да е имал жена, затова просто щеше да се разкара от това място. Искаше да се махне, колкото се можеше по-бързо. Чувстваше се някак застрашен, а дори не знаеше кое и какво му носеше тази информация. Вероятно просто беше свикнал на всякакъв тормоз или стрес и успяваше да различи, когато нещо не е наред, но то по принцип не си е наред да не помниш нищо от живота си. Достатъчно е притеснително да не знаеш кой си и с кого, и къде се намираш, макар че в случая на Андрю, може би щеше да е по-добре да не помни нищо от живота си.

Беше подминал жената. Искаше да излезе и точно това правеше. Насочваше се към изхода или някаква врата, която със сигурност не беше изход, но това му стана ясно, като я отвори и се оказа тоалетна, а тук изглежда, че имаше достатъчно много врати.
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Wanda Mayson Пон Апр 05, 2021 6:02 pm

Доближи се плавно към него, наложи й се да се повдигне на пръсти. Обви ръката си, роклята й се развя на една страна, заради прииждащия полъх на вятъра от терасата. Затвори очи и се доближи толкова близо до него, усещайки загрубелите му устни по нейните. Нямаше заряд в тях. Бяха просто ... заспали. Затова и реши да отмести своите, разтваряйки очите си. В тоя момент чу счупване на чаша и гореща течност по роклята си моментално опари нозете й.
- ААА! - възкликна и инстинктивно подскочи крачка назад. Погледна роклята си. Любимата й, копринена рокля! Въздъхна, след това повдигна поглед към него и му се усмихна плахо, преглъщайки яростта, която се опитваше да се шмугне като неканен гост, както полъхът на вятъра. - Май вчера попрекали с шампанското. - засмя се по най-фалшивия начин. Плашеше я, мамка му! Какво му ставаше??? Не можеше да повярва, че преди 36 часа всичко беше наред, говореха с Виктор, нейният баща, и се радваха взаимно на тяхното щастие, а баща й им пожелаваше приятно изкарване. Какво му става?! Имаше толкова много въпроси в главата си, които най-вероятно щяха да доведат до скандал, но е едва сутринта! Нямаше да го допусне това! А, и какво неуважение... почувства се като някаква идиотка, като някаква повлекана, която е дошла за едното чукане и айде, чао. 

Всички тия мисли напираха ужасно силно в главата й. Долната й брадичка за момент показа нейната разстроена чувствителност, но веднага преглътна, за да се успокои. Нямаше да му позволи да се държи така с нея. Щеше да се успокои! Метна единия кичур коса под ухото си и тръгна да събира по-големите парчета от счупената чаша. Опита се да забрави за всичко това. Недоразумение! Да... беше едно недоразумение, инцидент, който приключи. Едва ли е искал да се случи това... нали?! НАЛИ???
Събра големите части на чашата.
- Камериерката ще мине и ще обере всичко, а аз... ще си сложа роклята за химическо. Не е толкова фатално! - усмихна му се и се обърна с гръб, тръгвайки към кафе машината. Преглътна отново. Усмивката беше привидна и със сигурност не й беше до смях. Да не говорим, че сутринта й започна чудесно, а сега се превръщаше в лек кошмар. Пиеше й се кафе, а курабийките започваха да изстиват, заради това реши да остане със своята изцапана дреха. Никой нямаше да я види на терасата, нали? Обърна се към мъжа си, като вече беше сложила нова чаша да се пълни с ароматната течност, и му предложи да излязат на терасата. Това, което последва, щеше да й остане сериозен, емоционален белег за цял живот. Да й изкрещят по тоя начин, не би останала хладнокръвна. При крясъка "НЕ", Уанда се стъписа, замръзна на едно място, присви изплашено очи и свъси веждите си объркано. Мъжът не каза нищо друго. Тръгна нанякъде. Дори изражението му не можеше да познае. Сякаш беше друг човек. Жената отново преглътна тежко и отпи от топлото кафе, за да се опита да се успокои и може би, да си спомни КОГА той й е крещял по този начин. Това Андрю ли беше? Реши да намери отново адекватна теория защо се държи така с нея - явно е сънувал някакъв ужасен сън? Затова и го беше събудила... но би трябвало да й е благодарен! Или пък е бил хубав сън??? С някоя друга... някъде другаде... дали беше щастлив с Уанда?! Отново хиляди въпроси, които само започваха да я задушават и да потъва все по-надолу. Повдигна глава и вдиша дълбоко. - Добре... - започна колебливо. - Значи не искаш на терасата. - преглътна и отпи от кафето. След като не иска, може да се преоблече, нали? Свали изцапаната си рокля, оставайки само по долно бельо и погледна към мъжа си. Засмя се. - Да беше казал, че ти се ходи до тоалетната... - поклати глава. Явно заради това е толкова ядосан. Но пък сега, когато тя беше гола, най-вероятно щеше да последва по-приятна част от това да си пият кафето на терасата! Нали??? Например - да се изкъпят заедно...

CREATIVE PATH STILL ACTIVATED!
Креативният път е налице. Имаш цялата свобода!
Wanda Mayson
Wanda Mayson
Game Master


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Сря Апр 14, 2021 10:00 pm

Искам да се разкарам от тук ... искам да се разкарам от тук ... искам да се разкарам от тук ...

Мамка му!

Обземаше го гняв. Нищо не му помагаше. Чувстваше се толкова странно, че дори не можеше да го опише. Тресна вратата на банята и отстъпи няколко крачки назад, преди гърба му да се срещне в сблъсък в стената. Пръстите му премина през главата му, но докосването беше грубо и впито, сякаш искаше да извади мозъка си и да преразгледа всичките шкафчета с информация. Искаше да знае, но не знаеше нищо, нищо, абсолютно нищо. Мислите му опитваха да направят връзка, но съзнанието му го спираше по всеки един възможен начин, а образът на русата жена, с която се беше сблъскал преди малко, беше толкова слаб, че дори не беше способен да изплува на повърхността. Нямаше го. Просто не съществуваше. Самото негово съществуване не съществуваше.

Чуваше гласът на Уанда, но той звучеше досаден. Още от самото начало. Имаше нужда от тишина. Всичко го разсейваше.

- МЛЪКНИ - дори не я слушаше, но гласът й звучеше и това беше именно досадното, въпреки че тя не беше виновна.

Не беше виновна, но той не притежаваше търпение. Не и в този момент. Чувстваше се като в затвор, от който не можеше да се измъкне. Опитваше да намери изход, светлина, но нея просто ... я ... нямаше ...

Пое си дъх.

Имаше нужда да бъде навън. Не удостои Уанда нито с погледа си, нито с думи (с решението си). Искаше да бъде по-далеч от нея, искаше да бъде по-далеч от това място, продължаваше да се чувства отвратително. Не беше облечен, но това нямаше значение. Дори не мислеше за дрехи, сякаш в предишния му живот много неща не бяха имали значение и той се опитваше да бяга някак, нанякъде от опасността, която чувстваше пропита в стените, опасността, която свистеше в ума му - не помнеше, беше достатъчно притеснително.

Втори път нямаше как да сбърка вратата.
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by The Cosmos Пон Апр 19, 2021 1:36 pm

НЕ Я ОТВАРЯЙ!!!!!!!!!!!!

Късно...
Черно димно кълбо посипа цялата стая в пепел.
И стана мъгливо,
навлиза в дробовете ти,
дави те...

Какво е това?!
Малко от малко се прочисти картината.
Отваряйки тази врата,
виждаш в другото помещение
посипани червеникаво-оранжеви трепети...
Пламъци...
И между тези пламъци,
обвили в кръг
момиче...

Момичето е Savanna.
Тя е в БЕЗСЪЗНАНИЕ!
Може да се СЪБУДИ от хибернация СЛЕД поста на Андрю.


Първи пише Андрю.
Втора - Савана.


УСПЕХ!!!
Свободно РП!



cosmic issues
The Cosmos
The Cosmos
Game Master


https://enigma-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Сря Апр 21, 2021 9:48 am

Искаше просто да се махне. Всичко го заплашваше, чувстваше напрегнат и в момента, в който отвори вратата - още повече. Черното кълбо дим го обгърна, навлезе в дробовете му, но инстинктивно затвори очите си преди да му е попречила и да вижда. Дори и да не дишаше пак щеше да почувства черните прашинки, които бяха полепнали по дробовете му. Прокашля се, но първите няколко пъти беше напълно безполезно. Давенето продължи известно време и трябваше да се хване за вратата, за да успее да запази равновесието си. Чувстваше как пепелта все още беше по тялото му, а дробовете му започнаха да се освобождават, доколкото беше възможно, от пепеливите частици, които още дълго щяха да възпрепятстват именно нормалното му дишане. Отвори очите си, когато пепелта вече не го заплашваше. Пусна вратата, която държеше и продължи напред, очите му бяха притворени, но виждаше пламъци. Струваха му се почти перфектни, приближаваше се към тях, а с всяка изминала секунда, топлината го обливаше. Пепелта все още хвърчеше, но вече не чак толкова. Виждаше. Виждаше момичето заключено, сякаш, между пламъците.

Беше различно, когато можеше да вижда опасността ... сладникавата среща с Уанда беше много по-притеснителна. Не че момичето, което виждаше, в безсъзнание обградено от пламъци, не беше притеснително, но сега беше сигурен, че нещо не беше наред на това място. Включително и той самият, без спомени, без сигурността на познанието, попаднал именно в непознатото.

Да се докосне до пламъците не беше нещо, което искаше да направи, но заобиколи кръга. Искаше да я събуди ... поради някаква причина. Въпреки че странно огънят не й вредеше, но мъжът не чувстваше сигурността да се опари.

- Момиче - само това ли намери да кажеш, почти викаше, не знаеше дали тя щеше да го чуе някак, изобщо беше ли способна да чува? - Ехо! - продължаваше да вика като идиот, поради някаква причина.
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Savanna. Сря Апр 21, 2021 11:24 am

Горещината бе едно от многото усещания, които Савана долавяше обгърната от пламъците. Те бяха нейното убежище, издигаха огнени стени, суетяха се около нея като притеснени пазители, чиято единствена грижа бе да я предпазят от света. 
Тя стоеше в средата на разгърналия се пожар, обвила колене с ръцете си, беше цялата в сажди, ала дори когато немирни искри докосваха кожата й, по нея не оставаше и следа. Пламъците не я наранявана, те бяха част от нея. 

В ума си виждаше просторни златни поля, красивото слънце, зелените очи на лъвицата и падналите й клепачи. Усети болка, сякаш някой режеше кожата й със скалпел, въздухът замириса на изгоряла плът и козина. Беше объркана и изплашена, ала в един момент саваната започна да изчезва по особено необикновен начин. Сякаш някой бе взел огромна гума и триеше всичко по пътя си, докато пред нея не остана едно празно бяло платно и тя вече не знаеше коя е.Бяха изтрили и нея. 

Чу нечий вик  в далечината, опитваше се да отвори очи, ала все още й бе трудно, сякаш нещо я повличаше, държеше я и не й позволяваше да се събуди. Започна да се бори, да трепери сякаш е болна от треска и гори. О, тя наистина гореше. Но реалността в която попадне я заля с кофа студена вода. 

-Да? - Отвори очи поемайки си голяма глътка въздух, а в същия миг пламъците просто изчезнаха, стопиха се в земята и от тях остана само сив пепелен отпечатък. Савана се огледа, проследявайки мъжкия глас и за миг очите й попаднаха върху устните, от които излизаше. -Къде съм? - Нещо в погледа на мъжа й подсказа, че не би могъл да отговори на въпроса й. За това не посмя да попита и коя я. Ако самата тя не знаеше , какво остава за мъжа отсреща ?
Savanna.
Savanna.
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Wanda Mayson Пет Апр 23, 2021 9:05 pm

Новото помещение въобще не изглеждаше като коридор или нещо такова, през което бяха минали преди по-малко от двадесет и четири часа Андрю и Уанда. Самата русокоска прикри очите си с ръце в момента, в който видя черният дим, навлизащ в тяхната стая.
- Пожар ли има?! - изкрещя жената, но не смееше да помръдне от мястото си. Димът си проправяше път през стаята и бавно се изнизваше през радостните глъчове навън, покрай морето. Никой ли не виждаше димът?! Това беше нереално. Досега трябваше алармата на хотела да се беше включила. Уанда успя да предпази очите си и видя мъжа си да влиза в "коридора". - Скъпи! - изкрещя отново. - Не отивай... - разбира се, едва ли щеше да бъде послушана от него. До момента тя не можеше да го познае и така си продължаваше. Уанда надникна през вратата. Видя само тъмния силует на Андрю, облаците тъмен дим и горящите повърхности, които след секунди вече бяха изчезнали. Така, както все едно не са се появявали никога. 
Уанда ахна.
- Скъпи?! - изрече отново и изчака някакъв отговор, но така и не получи. Димът продължаваше да се разнася из стаята. Жената се сепна. Сети се, че може да използва телефона, който прилежно стоеше на дървеното бюро до огледалото. Добре. Тя отиде натам. Вдигна червената слушалка към ухото си. Дишаше рязко и силно, беше изплашена. Още по-изплашена стана, когато осъзна, че от другата страна се чуваше мъжки глас, или поне такъв звучеше.
Тя ококори очите си изненадано. Стъписа се! Този глас й беше ТОЛКОВА ПОЗНАТ!!! Вопъл изстена от гърдите й. Искаше да му затвори, да не го чува, но знаеше, че няма как. Дишаше, издишаше, клатеше главата си, преглъщаше на всеки три секунди. 
- Да, да... - повтаряше едно и също нещо по триста пъти. - Да... да... да... - вдиша. - Да... - затвори очи и се чу заето от другата слушалки. Въпросният човек беше затворил. Тя бавно остави телефона на поставката и след което отново го вдигна, но оттам само можеше да се чуе зает сигнал. Опита се няколко пъти да го рестартира, но нищо. Затвори го рязко и преглътна отново. По скулите й се стекоха няколко капки. Едната се доближи до устните й и ги докосна съвсем плахо, преди да направи смъртоносен скок на мекия килим. 
- Няма... - започна тя, опитвайки се да се успокои от разговора, който току що беше провела. - Няма сигнал! - изкрещя отново. - Скъпи?! - беше отново толкова тихо. - Скъпи, какво става?! - жената смръщи вежди и тръгна с бавни крачки към вратата, през която все още се показваше миниатюрен дим, някак финален. - Скъпи? - докосна бялата дървесина и надникна в другата стая. Мъжът стоеше до някаква жена. На пръв поглед, жената изглеждаше напълно добре. - О, Боже! - сепна се Уанда и побягна към тях. - Добре ли е?! - обърна се към мъжа си. - Не успях да се свържа с рецепцията... нямаше сигнал. - тактично изключи разговора с онзи мъж и продължи към другата случка. А какво говореше другият глас в слушалката?! С кое Уанда се съгласяваше? Погледна Андрю в очите, с една тъжна нотка, която траеше точно една-две секунди. Преобразува се на ТРЕВОЖНА, за да не заподозре нещо. Вдиша дълбоко. Погледна зад него една врата, която най-вероятно щеше да води към коридора и рецепцията на хотела. - Дали да не проверя за аптечка в стаята, може да има? - а коя беше тая стая, в която се намираха в момента?! Не беше ли коридорът?! Но не изглеждаше като такъв... какво се случваше???

Свободно РП
Разгърнете способностите си на този етап.
Ще продължим по-напред съвсем скоро.
Wanda Mayson
Wanda Mayson
Game Master


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Съб Апр 24, 2021 8:08 pm

Погледна към момичето, от което досега стряха пламъци, прашинките от дима вече почиваха на земята под краката им, но Андрю не можеше да реагира, първоначално. Беше нещо, което му се случваше много често на Земята - изискваше се от него да направи нещо, но реакцията беше много трудна? Не можеше да реагира, никога не е могъл - ситуацията беше нормална, но я чувстваше далечна. Другото му аз, което някога бе помнило себе си, бе изпитало свободата само две години от живота си, а две години са прекалено малко, за да загърбиш другите 35!?

Поклати глава отрицателно. Нямаше идея къде се намираше. Дори не знаеше кой е. Чуваше думите на другата жена, някъде далеч, но за миг остана неподвижен - мислено и на действия. Искаше да знае какво се изискваше от него да направи? Имаше нужда някой да му каже ... все едно за първи път си отишъл на работа, напълно непознато място, с напълно непознати хора, дори в друга страна и просто ... не знаеш какво да правиш? Не бяха много ситуациите, с които Андрю наистина можеше да се справи - той беше като голямо бебе, което тепърва се учеше да прохожда, да говори, да приема ... беше трудно и странно, не помнеше нищо от това и не разбираше защо му беше толкова трудно да възприема, но чувството със сигурност беше неприятно.

Не знаеше кой е ... обаче жената, която тъкмо се присъедини към тях ... казваше му, че той е неин съпруг, което значеше, че тя трябваше да знае кой е той, нали? Нещо различно от скъпи?

- Помните ли нещо? - попита, като погледна към двете жени.

Той наистина не реагираше за разлика от Уанда, която явно знаеше какво се прави в тези ситуации.

- Кой съм аз? - обърна се към Уанда и буквално това беше въпросът му. - Името ми. Какво е името ми? - искаше да знае.

Това ли беше най-важното сега или Савана, която тъкмо се беше появила и вероятно не се чувстваше добре? Е, както казахме - не беше особено съобразителен. Беше изговорил прекалено много думи и това подразни гърлото му. Прокашля се, чувстваше болки в него, но не беше нещо, което щеше да си признае. Вероятно беше свикнал да търпи на тази и онази болка?
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Savanna. Вто Апр 27, 2021 6:42 am

Саванна безмълвно наблюдаваше двете фигури насреща ѝ. У тях намираше нещо извън представите ѝ за нормално, макар сама да не бе сигурна какво означава това определение. Тишината бързо се превърна в дразнещ ниско честотен звук, горящото до преди малко момиче започна да се оглежда наоколо, докато не осъзна, че досадното пищене идва от собствената ѝ глава. 

-Чувате ли го? - попита, ала те се суетяха един около друг и вероятно не чуха въпроса ѝ. Разтри ушите си, идеше ѝ да завре пръста си чак до мозъка, но преди да го е направила пищенето просто изчезна и наоколо стана по- търпимо и спокойно. 

Фокусира вниманието си върху Уанда, присви очи, сякаш я изучаваше и точно това правеше. Инстинктивно искаше да я прочете, но незнайно защо тя се оказваше празна книга. Не можеше да долови нищо истинско у нея, за това премести погледа си върху мъжа. Погледна него, после жената, накрая погледна и себе си. Нещо ѝ подсказа, че щом те двете са с дрехи, а той е гол след като са мнозинство би било редно и той да е облечен. В същото време коя бе тя да казва кое е нормално и кое не? Изправи се и направи няколко крачки. Чувстваше краката си като чужди, изтръпнали. Имаше чувството, че гледа света през нечий други очи. И в същото време знаеше, че това е нейното тяло. Беше странно. 

Саванна поклати глава в знак на отрицание. Не помнеше нищо, дори не беше наясно, че мозъкът ѝ притежава функцията “помнене” . Колко много щеше да се изненада щом откриеше всичките му други способности! 

-Как се озовахте тук? - Реши и тя да зададе въпрос. На който успя да си отговори сама при вида на вратата. Но тя не помнеше да е минавала през врата. Единственото, което се бе отпечатало в ума ѝ бяха пламъците, горещината, ако можеше да опише пожарът, който гореше в нея с повече думи - щеше! 

-Добре съм! - отвърна някак сопнато , Саванна не се доверяваше лесно, изобщо дори. Това я бяха научили животните. Ако се довериш или ще бъдеш изяден или ще красиш къщата на някой ловец с рогата си. Хората обичаха да се правят на загрижени, но малко от тях наистина бяха такива. 

-Трябва да тръгваме! - Къде, Саванна? Ти дори не знаеш къде се намираш! Това не ѝ пречеше да го повтори. -Трябва да тръгваме. - Видя погледа на Уанда към вратата и стаята , която се очертаваше там. -Не натам. - Тя не можеше да бъде сигурна в какъв хабитат се намираха. В един момент виждаше саваната , в друг просто обширно поле , после пространството й приличаше на коридор и едновременно във всеки следващ момент забравяше за предишното състояние на обстановката. Но знаеше едно! Искаше да се махне от това място, каквото и да представляваше то.
Savanna.
Savanna.
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Wanda Mayson Чет Апр 29, 2021 6:52 pm

Уанда ги наблюдаваше и двамата с едно тежко напрежение, което те явно можеха да усетят в нея с всяка изминала секунда. Вдиша дълбоко, за да се успокои по някакъв начин, но ефектът беше нулев. Преглътна. Мамка му, лицето й започваше да я издава, че явно знае нещо повече, което може да е от полза на двамата й спътници. Капки пот започнаха да си проправят път по челото и тя набързо премина с ръцете си по лицето и се обърна с гръб към тях. Реши да тръгне и да търси аптечка в стаята, от която се появиха, но...
Думите на Андрю я удариха в земята. Тя се ококори притеснено, а очите й зашариха по стаята, в която преди малко се събудиха. Кой е той? Кой е той?! Наистина ли я пита такова нещо? Вдиша отново и се обърна с усмивка. Опита се да си сложи маската и се засмя изнервено.
- Ти днес само странни въпроси ми задаваш. - започна тя. Опитваше се да смени темата, но погледът на мъжа беше толкова остър, че тя нямаше накъде да избяга. Преглътна отново и вдиша. - Как така кой си? - той повтори по-изнервено. - Ти си... - замисли се за секунда. - Ти си. - усмивката й започваше да изчезва бавно, както и всичките й спомени. А дали?! Или всичко беше отново маска? - Ти си... - повтори отново и ококори очите си в изненада. Току що осъзнаваше, че не помни собствения си съпруг. Но как, тогава, знае, че той е нейния мъж?! - Не знам. - изрече го в проявилата се тишина. Две думи, които режеха с нож. Не знае... или може би знае? По-скоро не знае... или се объркахте?! Предполагам. Думите прозвучаха нещо като "Знам, но няма да ти кажа.", но Уанда не искаше така да се озвучат. Уви, явно не успя да сдържи нервите си. - Наистина не знам! - този път изглеждаше по-категорична, но защо не беше така още в началото?! Съмненията винаги ще плъзнат след това...

Тогава се появи и звънкия глас на момичето, което в момента се опитваше да се изправи. Уанда нямаше намерение да каже нищо повече, затова реши да ги наблюдава като в небрано лозе, за сметка на това ги слушаше много внимателно. Жената погледна към спалнята, с идеята да се върне и да потърси за аптечка, но другото момиче предложи да отидат на друго място. Тогава Уанда се загледа в онази врата, която беше в това помещение.
"Да... рецепцията би трябвало да е натам." - помисли си тя и понечи да тръгне натам, за да я отвори. Сякаш другите не понечиха да я спрат, защото дори не знаеха къде се намират, камо ли да си спомнят нещо. И Уанда хвана дръжката и я отвори.
Силна светлина озари лицето й, както и цялата стая, а върху краката си усети гореща физическа болка. В последствие усети сух въздух, който разроши косите й и в момента, в който успя да свикне с рязката промяна на цветовете, не можеше да повярва на очите си.
- Не може да бъде. - каза тя и все още с присвити очи, наблюдаваше огромната пустиня, която нямаше край. - Не може да бъде... - повтори и поклати главата си объркано. Обърна се към тях. Това поне, ако не друго, щеше да разсее всички и да не мислят за предходните й думи. Поне на това се надяваше! Да ги забравят! Все едно никога не е изпитвала съмнение в това, дали знае, или не знае за произхода на мъжа си. Огромна пустиня. Пясъкът се разпиля из стаята, в която се намираха и продължаваха малките златисти песъчинки да се търкалят навътре. 

И сега?
Накъде биха поели... към Смъртта... тази гореща земя или ... към спалнята?! Дори не можеше да го побере в главата си как това е възможно. Очите й продължаваха да наблюдават случващото се, а тялото й не можеше да помръдне. Беше убедена, че за всички това е необяснимо и невъзможно. А дали не сънуват един и същи сън?! Казват, че в сънищата няма болка... а тук защо изпитва?!
Wanda Mayson
Wanda Mayson
Game Master


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Сря Май 05, 2021 8:32 am

Значи все пак Уанда не знаеше кой е той - въпреки че до преди няколко минути твърдеше изключително сериозна, че знаеше точно това. Значи не беше той единственият, който нищо не помнеше. Или ... поне от части, защото не беше сигурен какво точно си спомняше жената срещу него. Другото момиче също изглеждаше объркано, което отново можеше да го накара да си извади съответните изводи. И все пак подкрепяше от части мнението на Уанда. Савана трябваше да се погрижи за себе си, въпреки че твърдеше, че нищо й нямаше. Ако не друго, поне можеше да си почине, а скитане в пустинята едва ли би било нещо ... здравословно? Светлината, която се носеше от вратата, която Уанда беше отворила, му се струваше по-ярка от онази, с която се срещнаха очите му по-рано, когато се събуди - без спомени, незнайно как в Хаваи ... каквото и да значеше това? Буквално трябваше да закрие очите си, за да спре достъпа до силните лъчи, които донесоха със себе си топлина, изгаряща и непозната.

- Затвори вратата - каза на Уанда, която го погледна учудено.

Нямаха нужда от пустиня точно в този момент. Изглеждаше му прекалено далечно и вероятно само секунда щеше да бъде нужна, за да се загубят. Видя как другото момиче кимна в съгласие. А на Андрю просто познатото му се струваше по-сигурно, отколкото непознатото. Осъзна доста късно нуждата от това, че трябваше да се облече - време беше.

Със сигурност обаче беше щастлив, че не е ничий мъж ...

Тоест. Тя не знаеше кой е той. Откъде можеше да е сигурна, че той е неин съпруг? Беше малко съмнително. Даже доста. Беше ли това някакъв сценарий? Андрю не можеше да мисли до там. Буквално спря потока на мислите си, когато се върнаха обратно.

- Сигурна ли си, че не искаш нищо и си добре? - той щеше да я попита само един път.

Вероятно Уанда мислеше повече за тези неща.

- Има вода и храна - допълни, като му отне време да се ориентира в този малък лабиринт преди да намери гардероба.

Облече някакви дрехи, каквито и да е било - оказаха му се по мярка, във всеки случай щеше да е по-добре облечен. Прашинките от пепелта все още дразнеха гърлото му и кашлянето не закъсня, вероятно щеше да продължи още известно време.
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Savanna. Чет Май 06, 2021 6:12 pm

Копнееше за горещината на пустинята, да усети златистите песъчинки под краката си и да се гмурне като в океан. Чувстваше, че жегата ще я изцери, макар да знаеше, че по тялото си няма рани. Беше здрава и нямаше дори следа от огъня, който се хранеше сякаш от ядрото на клетките ѝ. Погледът ѝ няколко пъти се върна върху мястото, на което нямаше да се озове. В ирисите ѝ се отбеляза копнеж, нещо в обстановката я караше да се чувства уютно, като в дом. Явно не бе време да си ходи. 

Саванна кимна, за да потвърди, че съвсем няма нужда от нищо. Че какво можеше да ѝ трябва? Тя не знаеше коя е, къде е, нямаше представа за нищо. Никой. Мисълта ѝ се стори позната и едва сдържа усмивката си. Да си никой щеше да ѝ остане любимо дори когато не знаеше коя е. Ъгх. Главата щеше да я заболи от тези глупости! Но при думата храна - стомахът ѝ се обади с шумно къркорене. 

-Храна, да, имам нужда от храна ! - Спря се за последно пред прага на спалнята и се обърна към пустинята. “До скоро виждане.” ... Поколебеа се дали да влезе. Първо остави единият си крак да премине дъската, олюля се и скочи и с другия. Измерението , в което преди малко бяха изчезна от погледа ѝ. Сега нейното внимание бе фокусирано върху стаята, мебелите, след това нахално се премести върху хората и най-накрая върху подадената ѝ храна. 

-Благодаря! - Е, поне обноските си не беше забравила. Пое предложеното ѝ и се опита да не го напъхва в устата си дивашки, но храната бе толкова вкусна, а Савана - толкова гладна , че ѝ се стори трудно да дъвче повече от два пъти.- Вода? - предложи бутилката си на Андрю, който изглежда имаше проблеми с гърлото. Не предполагаше, че тя е причината за това. Докато се хранеше усети сърбеж плъзнал се по ръката ѝ и когато обърна погледа си натам видя някаква искряща червена светлинка да пробягва сякаш под кожата ѝ. Останалите не бяха забелязали това и нещо ѝ подсказа, че е по-добре да дръпне ръкава си и да го скрие. Беше ли опасна? 
Savanna.
Savanna.
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Wanda Mayson Съб Май 08, 2021 11:23 pm

Уанда погледна към съпруга си и му се усмихна невинно, кимна и се обърна към ... пустинята. Добре. Но как да затвори вратата? Беше заяла от целия пясък, който се посипа из стаята.
- Мисля че няма да успеем да затворим тази врата. - констатира тя и се обърна към двамата. Показа целият пясък из помещението и безуспешните опити вратата да бъде затворена. - Поне можем да затворим тази, която е към спалнята. - заключи тя и се насочи към него помещение. Странното беше, че все още се чуваха дивашки викове по плажната ивица. Дали да не излезе и да види какво точно се случва там? Може би сега не беше времето. Гладна. Да. Момичето беше гладно. През това време се затвори вратата, през която току що бяха минали и онова пространство, в което беше пожарът, вече не се виждаше.

Уанда се насочи към бюрото и взе чинията с бисквитки, като я подаде цялата на новодошлото момиче. През това време, Андрю се преобличаше. Уанда беше много объркана. Седна на високото меко легло и скръсти ръцете си пред гърдите, докато гледаше как всяка една бисквитка бързо бива поглъщана от Саванна. Русокоската се подсмихна.
- Май си огладняла доста. - прехапа устната си и се обърна към Андрю. - Може би ще е добре да се обадим на руум сървис и да поръчаме нещо? - мисля че това беше чудесна идея, защото очите на Саванна се облещиха от наслада още, когато чуха руум сървис. Уанда се усмихна. Вдиша дълбоко, изправи се и тръгна към телефона. Надяваше се този път да дава свободно... не искаше да чува отново онзи глас. С треперещи ръце вдигна слушалката и видя, че този път никой не шепнеше името й от другата страна на слушалката. Отдъхна си. Набра номерът на рецепция, който беше даден и зачака.
- Добър ден, хотел "афлА атеБ амаГ", разговаряте с Джулиан Морн, с какво мога да бъда полезен?
- О, здравейте! - изненада се, че наистина някой вдигна от другата страна на слушалката и звучеше напълно нормален. - Опитах се по-рано да се свържа с вас и... - пое си дъх. - Имаше пожар и... - замисли се и свъси вежди. Имаше пожар, да... но имаше и пустиня. Добре... 
- Пожар? - чу се мъжкият глас от другата страна на слушалката.
- Пожар, да... - не беше вече много сигурна дали е така, но го повтори.
- Госпожо, ако имаше пожар, сензорите на хотела щяха да го засекат.
- Да... - двоумеше се, след това осъзна, че наистина е вярно това, което казва мъжа. - Да. - въодушевена повтори. - Ъм... - претърси в шкафчето под телефона и намери руум сървис брошури с различни апетитни храни и напитки. - Мога ли да поръчам храна? - попита. От другата страна, обаче настана тишина. Уанда не смееше да повтори, просто чакаше да отговори рецепционистът. Мълчание. Вдишваше и издишваше по-ускорено, пулсът й се покачваше. Тишина. Нищо... започна да й избива пот по челото. Вдиша дълбоко и издиша. - Ало? - осмели се да каже нещо, но тишината беше смразяваща от другата страна. И все още... и още... и още...
- Д-д.д... д... д-д-д... д-а . Да, разбира се! - Уанда издиша успокояващо и затвори очите си за момент. Обърна се към другите двама.
- Можем да поръчаме. - подхвърли едно копие от руум сървиса и изчака да си изберат. - Аз ще искам едни наденички, бекон и бъркани яйца. Както и двойно, много силно кафе, черно, моля. 
- Добре. - мъжът повтори поръчката й. - Ще изчакам и другия гост да реши какво ще хапва. 
- А... - възкликна русокоската.
- Да, кажете?
- Ще бъде ли странно, ако ви питам за името на... госта, който е с мен? - обърна се към съпруга си и му се усмихна.
- Какво имате предвид?
- Това, което попитах. Може ли да ми кажете името на госта, който е с мен? - повтори по-уверено, но гласът от другата страна се промени на по-плътен и тежък.
- Нямаме право да даваме такава информация.
- О, страхотно... - възкликна Уанда и повтори думите на рецепциониста. Добре... може би по-късно щяха да измислят начин, по който да разберат името на съпруга й. Откачено е... как няма да могат да кажат собствените им имена??!
- Очаквам поръчката и на другия гост. - отново гласът му се промени на вежлив и леко нетърпелив.

RELAXING TIME ACTIVATED!!!

Да речем, че сега е възможността да си починем.
Колкото всъщност е възможно.
Макар че... вашите герои, в сравнение с други, въобще не са се уморили.
Нищо - подсилването никога не е излишно, нали?
Преди началото.
Свободно РП!
Изберете какво ще хапвате,
след това може да опишете, че пристига
и прочие...
Което би било странно...
До преди малко помещението беше различно отвън.

ВАЖНИ ФАКТИ:
Помещението отвън е отново коридор на хотел.
НЯМА СЛЕДА ОТ ВРАТИ, ПЯСЪК, ПОЖАР И ПРОЧИЕ.
Рецепционистът НЕ Е наясно, че в стаята има трети човек - в случая Саванна.
Ако описвате идването на храната - можете да опишете сервитьор, който я сервира в стаята.
Wanda Mayson
Wanda Mayson
Game Master


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Пон Май 10, 2021 8:42 am

Имаше нещо особено в поведението на Уанда. Макар че ... никой от тях, очевидно, не знаеше кой е и защо се намира на това място. Може би беше логично. А може и да не беше. Андрю не можеше да направи съвсем връзка между нещата и не можеше да разбере защо. Просто се чувстваше странно и особено в тази така нормална обстановка, на която в действителност не беше свикнал до такава степен. Закостенелите инстинкти, които беше развил в лабораторията нямаше как да ги помни, но те си оставаха част от него и просто щеше да е въпрос на време да открият истинската му същност - ако не друго. Защото, очевидно, по думите на Уанда нямаше как да знаят името му. Даже не беше сигурен дали изобщо е някакъв голям проблем - със сигурност не беше приятно да пробваш да ровиш из мозъка си до такава степен, че да те заболи главата от мислене, да търсиш и да не можеш да намериш, каквото и да се опитваш да намериш ... но в неговия случай по-добре, ако не си спомняше нищо. Животът му, ако изобщо можем да го наречем живот, не се слави с добри и леки пътища. Понякога дори е чудно, че го е докарал до Космоса.

Слушаше разговора на Уанда, беше застанал не много далече от нея и ако напрегнеше слуха си, вероятно щеше чуе гласът от другата страна, но вместо това беше застанал от другата страна и гледаше към жената, чието име не знаеше, но в крайна сметка играеха някаква игра на роли, в която щеше да му е по-лесно да я идентифицира като своя жена, каквато и по принцип си беше, но той нямаше как да знае това.

Истината беше, че не чувстваше глад. Още виждаше преминаването на хората през големите прозорци и шумът го тормозеше. Светлината му създаваше известен дискомфорт в началото, но сега се чувстваше привикнал към нея. Все пак би трябвало да използва шанса си за това да яде. След онази пустиня от другата страна на онази врата, със сигурност щяха да ги очакват необикновени неща.

- Същото като твоето - отвърна, след като чу въпроса й относно поръчката.

Просто защото умът му не можеше да достигне до нищо, което да има някакъв смисъл. Не знаеше какво му се яде, защото не беше гладен, но и не знаеше какво би могъл да яде? Беше странно? Не можеше дори да отчете точно колко странно беше. Опита се да прикрие собственото си смущение като просто избегна погледа на Уанда и на Савана и просто си намери място на малкия диван, който не беше сигурен дали преди малко беше там, но сега щеше да го използва, докато Савана решеше какво иска. Ако изобщо искаше нещо. Нямаше голямо значение. Аднрю като цяло нямаше идея какво и за какво би могло да има значение. Просто пъдеше мислите си като досадни мухи, защото така или иначе до никъде не стигаше освен до главоболие и то за толкова кратко време. Явно нещата тук се случваха бързо, защото тъкмо Уанда затвори слушалката на телефона, когато се почука на вратата им.
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Savanna. Чет Май 20, 2021 6:29 am

Саванна не се чувстваше на мястото си - това бе сигурно. Цялото ѝ същество крещеше, че не принадлежи на тази Вселена. Усещането бе трудно за описване, особено в предвид липсата на спомени, но в същото време се таеше вътре в нея и тя го разбираше отлично. 

Пое чинията с бисквити и не забави натъпкването им в устата си. Опитваше да се контролира, ала бе толкова гладна, като, че ли коремът ѝ представляваше бездънна пропаст. 

-Може ли да поръчаш същото и за мен? - избърса трохите от устните си. Взаимоотношенията на мъжа и жената ѝ се сториха някак обтегнати , сякаш между тях висяха неизказани думи, но тъмнокосата знаеше, че не трябва да си вре носа където не ѝ е работа, пък и съвсем не искаше да се занимава с чуждите въпроси сега. Да си признае изпитваше необходимост са остане и продължи сама. Но и знаеше, че не може просто да прекрачи прага на вратата. Нямаше представа къде се намира и накъде се очаква да поеме. 

-Какво е това място? - можеше да си мълчи, но бездействието е лош съветник. Щеше да е далеч по ползотворно да научи каквото може за случващото се. -Помните ли как се озовахте тук? 

На вратата се позвъни още преди да са отговорили на питанията ѝ. Уанда отвори и в стаята влезе метална количка бутана от тъмнокос мъж в костюм. 

-Тук има само две блюда? - констатира и в същото време зададе поредния си въпрос, ала мъжът насреща лишен от обноски се направи, че не я забелязва. -Ехо? - сбърчи вежди и се надвеси напред. Непознатия гледаше право през нея. И Саванна успя да забележи, че не вижда отражението си в ирисите му, не така както го виждаше в тези на мъжа и жената. Остана безмълвна и се дръпна инстинктивно назад. 
Как така в един момент съществуваше, а в другия - Не? 
Прехапа вътрешното на устните си и преметна кичури коса назад. 

-Той не ме вижда! - думите, които изрече и прозвучаха като deja vu . Макар сама да знаеше значението на това преживяване, просто усещането да си “никой” ѝ се стори познато. А може би всичко бе някаква шантава игра? Толкова много въпроси я измъчваха и никакви отговори.
Savanna.
Savanna.
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Wanda Mayson Пон Сеп 20, 2021 6:53 pm

Побиваха я тръпки при вида на сервитьора, който мълчеше и се взираше в Савана. Чудеше се дали не направи грешка, след като не каза, че в стаята са трима човека? Може би ще искат някакво доплащане? Погледът на Уанда се прехвърли разтревожено към Андрю, който все още не можеше да си намери място на дивана, докато виждаше как Савана се чувства зле от това, че не я вижда. Русокоската реши да поеме нещата в свои ръце, изсумтя и събра кураж, тръгвайки към сервитьора. Той бавно обърна погледа си към нея, а в неговите очи тя виждаше само мрак и тъмнина. Тръпките се усилиха по цялото й тяло, сякаш някой стоеше зад нея и я гъделичкаше. Преглътна изнервено.
- Мога ли да помоля за още една порция бекон, бъркани яйца и наденички, моля! - опитваше се да звучи възможно най-твърдо и да не покаже страха, който се развиваше с бързи обороти в тялото. Усещаше сърцето си как щеше всеки момент да изскочи, а ушите й вече не можеха да издържат на налягането в нея и бавно започваха да пищят зловеща песен. Продължавайки да наблюдава сервитьора, който и дума не обелваше, тя не можеше да повярва, че той дори не се усмихва. Какво обслужване само... щеше да напише гневно ревю за случката!!!

Тишината щеше да ги прониже в сърцата и да умрат. Беше толкова нагнетено.
- Да. - изрече мъжа, обърна се и бавно тръгна към изхода на стаята. Преди да затвори вратата зад себе си, плавно хвърли поглед към двете лица в стаята, след което затвори по най-тихия начин, който можеше да издаде тази врата. Уанда й олекна и изкара веднага напрежението от себе си.
Взе едната порция бъркани яйца, наденички и бекон. Подаде я на Савана и й се усмихна вежливо.
- В тия хотели всички са такива задници. - дори не подозираше, че може това въобще да не е хотел.

Макар навън децата на крещяха от кеф на топлата вода и жаркото слънце, в стаята напрежението бавно се изпаряваше и можеха да се отдадат на разговор, с идеята да се подкрепят взаимно. Уанда взе другата чиния с ароматната храна и я занесе до Андрю. Той я погледна с недоверие, но тя също започваше да се чуди кой е всъщност той. И все пак, той пое чинията.
Уанда седна и въздъхна.
- Нямам идея какво видях преди малко. Предполагам и вие забелязахте тази пустиня и прочие, нали? Не съм била само аз, нали?? - въздъхна.
Чу се музика отвън.


Уанда се заслуша. Този език не й беше познат в никакъв случай. Искаше й се за момент да си поседи, без да чува нищо и да си почине, макар че нищо не й се беше случило. Всъщност, достатъчно беше, че не знаеше коя е и какво прави тук... уж не знаеше...
Обърна се към другите двама, които също се заслушаха.
Почукване на вратата. Но не на коя да е врата, а тази на банята в стаята.
Уанда изтръпна.
Беше убедена, че там няма други врати и нищо, откъдето да влезе някой... или пък може би беше нейната порция храна? Започваше да усеща глад. Всичкото това я накара да я заболи главата много.
Второ почукване.
Този път от вратата, която водеше към коридора на хотела. Уанда се обърна към спътниците си, кимвайки отрицателно глава:
- Не знам какво се случва, но знам, че в банята до преди малко нямаше никой. - вдиша дълбоко. Трябваше ли да избират една от вратите. Музиката продължаваше да звучи, чукането не спираше също. Това щеше да я подлуди...

Вие преценете кой да започне пръв.
DANGER PATH INCLUDED!!!
Вариант №1 - отворете вратата към банята.
Вариант №2 - отворете вратата към коридора.
Вариант №3 - не правете нищо!
Вариант №4 - направете ваш собствен вариант.
Wanda Mayson
Wanda Mayson
Game Master


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Нед Сеп 26, 2021 7:56 pm

Поклати глава отрицателно в отговор на въпроса на Саванна. Него го беше разбрал ясно. Сякаш в главата му имаше речник - въпроси и отговори. На определени въпроси можеше да потърси отговор/и в речника и да ги използва. На други изпитваше странно чувство, когато беше необходимо да отговаря. Ако сега имаше някакъв помен от онзи човек, който в действителност е, то със сигурност щеше да намери отговори на малкото въпроси, които можеше да сформира в главата си.

- Не те вижда? - възпроизведе въпроса, не му се стори толкова трудно, колкото когато се бе събудил и трябваше да се държи естествено с жената, която не познаваше, но твърдеше, че е неин съпруг (което е вярно, но откъде да знае той?). - Как така? - не можеше да разбере?

Какво се опитваше да каже Саванна? Нямаше и шанс да види отново промяната в настроението на жената. На Земята бе живял в човешкия свят само година, а тя не се бе оказала достатъчна, за да свикне, за да разбира. Имаше толкова много да учи за бързоменящия се свят тогава, а сега не можеше дори да предложи, че бяха в друг. Различен. Проследи как русата жена поднесе табли на двамата със Саванна, но благодаря не се чу от устните му. Храната поне знаеше как да я изяде. Остави таблата на масичка пред дивана, след като я бе взел от ръцете на Уанда и в този момент музиката се разнесе, идваше отвън май? Но от коя стая? Не можеше да прецени.

- Не - отвърна на въпроса й след известно закъснение, даже прекалено дълго, защото мелодията го беше разсеяла, не разбираше нищо от текста на песента, но мелодията звучеше приятна?

Почукванията дойдоха от 1) банята 2) коридора. Това беше успял да го забележи, макар че не чуваше много добре - още нещо, което установи. Усети полъха на вятъра, който идваше от отворената врата на терасата. Навън всичко изглеждаше като да е нормално? Защото това, което се случваше в стаята беше всичко друго само не и нормално. Андрю поне за това беше сигурен, че не грешеше. Предполагаше, че и другите бяха съгласни по този въпрос.

- Да се махаме от тук, а? - попита, като погледна към отворената врата.

Да се махат от тук! Да, точно това трябваше да направят. Беше странно - пустинята, това, че чернокоската казваше, че онзи не я виждаше. Как беше възможно това? Единственото хубаво нещо беше храната, но Андрю не искаше от нея. Дори самото появяване на Саванна изглеждаше и беше странно необичайно!
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Wanda Mayson Чет Ное 11, 2021 1:47 pm

- Да се махаме? - изненада се русокоската, когато видя, че съпругът й решава да тръгне през отворената врата на терасата. - Нали нямаш намерение да скачаш? - въпросът й остана във въздуха без отговор. Нямаше и нужда. Какво целеше Андрю? Уанда нямаше намерение да скача през терасата. Изглеждаше високо. Повдигна раменете си и прецени, че е добре да помогне на момичето с тях, защото изглеждаше още много объркана. Изглеждаше... ама дали беше така? Хм.

Точно, когато бяха близо до терасата, където Андрю вече беше преминал прага, вратата на хотелската стая се отвори, всичко се разтресе изведнъж и Уанда за малко да падне. Грохотът огласи цялото помещение, а през вратата вече се беше насочил към тях сервитьора.
- Какво се случва??? - попита, обръщайки се назад. Сервитьора отнякъде изкара огромен камшик и го размаха веднъж, изплющявайки го на пода. Звукът уплаши Мейсън и тя изписка. - Бързо, бързо! - и защо караше Савана да бърза? За къде?! За терасата??? Ами, после? Обърна се с гръб към сервитьора, за да потегли към другото помещение на свеж въздух и усети как нещо я опарва по гърба. Толкова силно, че отваря една продълговата рана от камшика. - ААААА!!! - Уанда изпищява и бута Савана да излиза по-бързо. Русокоската пада, но се хваща за едната панта на вратата. Струйка кръв обхваща гърба й и паренето се задълбочава. Изсъсква веднъж и се опитва да се изправи. Андрю се връща, тя му подава ръка и той й помага да се изправи. Двамата се блъскат в парапета на терасата, но Уанда се изплъзва и пада на пода. Болката се засилваше. А сервитьорът идваше.

Боже, как болеше. Камшикът й съдра дрехата и остави следи, които най-вероятно ще помни за цял живот. Беше ужасно. Усещаше как беше загубила 50% от нормалното си поведение след такъв удар. И кой го направи, за какво? Какво беше виновна тя? Обърна се, облягайки се на парапета. Видя сервитьора.
- Ще си платиш и ти! - тези думи бяха обърнати към Уанда от сервитьора. Тя се намръщи. Не помнеше да го познава и за какво щеше да си плаща?! Той "зареди" повторно камшика, Уанда секна дъха си.
Изведнъж пода под тях изчезна и гравитацията си каза своето.
Под тях, те се гмурнаха в студени води. Дълбоко. Сякаш нещо ги натискаше надолу. Уанда отвори очите си, навсякъде беше вода. Не знаеше какво се случва и шокът се четеше по лицето й. Андрю и Савана бяха също около нея, борейки се да изплуват.
Как може преди малко да усещаше рани по гърба си, пода на терасата и полъха на вятъра, детските викове и крясъци и в един момент нещото под краката й да изчезна, да се свлякоха някъде, като все едно скочиха в басейн. Само че много по-тъмен.

Не можеше да се бори.
Или по-скоро не искаше. Болката в гърба сякаш притихна, след като се озова в студената вода. Не искаше да се бори. Нямаше смисъл. Можеше спокойно да приключи мъките си още сега, нали? Но Андрю имаше други планове и, явно успял да се издигне нагоре, хвана ръката й и я поведе към светлината. Още малко и Уанда щеше да остане без въздух.

Силното вдишване, което направи, когато усети полъха на вятъра, накара дробовете й да я заболят. Не можеше още да си отвори очите, но усещаше гореща вълна около себе си. Това я стресна и зрението й се изостри.

ЦЪК:

- О, Боже... - не можеше още да осъзнае къде се намира, защото преди секунди сякаш беше в океан, а преди него - в хотелска стая... Какво беше това място? Все пак се върнаха на пустинята??? Не можеше нищо да направи, защото едва дишаше, а раните по гърба й продължаваха да кървят. По това, тя разбираше, че не е минало много време от всичките тези промени. Дори не можеше да изплува на брега... не можеше да огледа за нещо ценно и прочие. Просто беше толкова изморена, че остави другите да я движат, където и както преценят.... надяваше се и те да са добре.
Wanda Mayson
Wanda Mayson
Game Master


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Чет Ное 11, 2021 3:04 pm

Андрю не можеше да разбере по никакъв начин как и защо толкова много неща се случваха. Особено беше усещането. В лошия смисъл. Липсата на постоянство го караше да се тревожи по различен начин. Нищо не зависеше от тях. Нещата просто се случваха. От премятащия се и удрящ камшик, до загубата на опората. Дъното липсваше, когато вълните ги обграждаше - удобен момент да разбере, че не може да плува. Затвори очите си, устата си, опитваше се да не поема вода през носа си, но не успя да се справи. Размахваше с ръце и крака, а около него се образуваха малки бълбукащи балончета.

Не стигаше дъното. Потъваше надолу. Отвори очите си, опита да се изтласка нагоре, но опитът му се оказа безполезен. Беше успял да възпре нахлуването на вода в дробовете му. Тъмнината ги обграждаше, но виждаше нагоре, изведнъж се изясни и това предизвика учудване. Ходилата му докоснаха дъното, което до преди малко смяташе, че ще е неспособен да достигне, не и жив, не и в съзнание. Опита да се изтласка с ходилата си, безуспешно. Дори не можеше да извика за помощ. Няколко балончета се появиха на повърхността.

~~~

Какво става?

Мислеше, че е умрял. Но усети неприятно чувство в гърдите си, което го принуди болезнено да изкара водата, насъбрала се там. Отвори рязко очи и слънчевата светлина го озари. Последва силна кашлица, докато сравнително достатъчно нормализира дишането си.

Мамка му ...

Преди миг лежеше по гръб, сега се бе обърнал на другата страна и изплюваше още малко количество вода. Имаше усещането, че щеше да повърне.

След като се успокои, погледът му отбеляза познато място. Виждаха пустинята, отново. Преди малко бе във водата, но сега усещаше неописуема топлина. Искаше да свали всичките си дрехи, защото не издържаше. Навярно при тези горещини нямаше да е добро решение. Легна отново рязко по гръб, а над него се надвесиха двете момичета.

- Добре съм! Добре ...

Още не можеше да нормализира дишането си. Сърцето му заблъска силно в гърдите му.

- Къде ... къде сме? - виждаше, че е пустинята.

Надигна се, а след малко се изправи. Пясъкът беше полепнал по дрехите му, но не изпита необходимостта да го изтупа.
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Savanna. Пет Мар 11, 2022 6:46 pm



По-дяволите! - Навярно най-често изричаното от Саванна словосъчетание. Ползваше го във всеки един случай и с особено чувство в лошите ситуации, които често се развиваха в живота ѝ. Дяволът сигурно го сърбяха ушите от прекаленото споменаване на името му.

Тя тъкмо имаше намерението да стори нещо, когато подът под краката ѝ потъна и малката огнехвъргачка се озова под вода. От къде се появи този океан? Вселената, в която се бе озовала не работеше според законите на логиката и най-вече физиката и биологията. Нищо тук нямаше смисъл и това започваше сериозно да човърка ума на Тъмнокоска.

И все пак с цялата си наглост Саванна успя с шаването на ръцете и краката си да изплува , да поеме въздух и да се измъкне от водата . Пустинята бе подходящо място. Горещината ѝ харесваше. Можеше да усети как капките вода се изпаряват от лицето ѝ докато тя изкашля дробовете си. Костваше ѝ огромно усилие да потуши кашлицата и да се увери че дробовете ѝ са празни. Вдигна глава и завъртя погледа си наоколо. Първо го фокусира върху Уанда и Андрю които изглежда бяха имали същия проблем с водата в дробовете. Вече бяха добре. Не добре. Но в сравнение с преди малко можеше да се говори за градация.
Очите ѝ вече се преместиха върху заобикалящата ги среда. Нагорещени пясъчни дюни и малък оазис в средата. Какво ли пък значеше това? Саванна не разбираше що е смисъл. Но в едно бе сигурна - искаше да се махне от този свят и бъркотията в него.  Знаеше, че не принадлежи тук, но все още не знаеше от къде е дошла или къде трябва да отиде.

-Какво сега? - успя да каже с дрезгав глас сякаш очакваше някой да е по запознат със случващото се от нея .



Savanna.
Savanna.
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Wanda Mayson Чет Мар 17, 2022 7:49 pm

След като започна да усеща дъното под краката си, Уанда се почувства добре. Издигайки се на повърхността се наложи да се изкашля няколко пъти, защото усещаше как дробовете й бяха почти смачкани от налягането. На каква дълбочина бяха попаднали?! И как е възможно, след като сега с няколко крачки напред, вече можеше да коленичи и да върви по водата. И така направи, защото се спъна в ронливия пясък под водата. Помогна с ръцете си да стигне до "брега", докато лицето й се нагорещяваше с всеки изминал сантиметър. Още дори не подозираше къде се намира. Вдигна глава и разгледа по-добре.
- Това... - започна тя. - Това е пустинята, която оставихме назад. Тя ли е? - всъщност, не беше въобще сигурна, но изглеждаше много идентична с онази, на която затвориха вратата. Дали беше по-добър избор от този, който направиха досега? Косата й все още беше влажна, но с тези температури беше сигурна, че бързо ще изсъхне. Дрехите й също.

Изправи се и погледна другите двама спътници. Примижа няколко пъти, защото това слънце щеше да я унищожи. Постави ръка над веждите си и огледа фронта. Недалеч от тях имаше няколко възвишения. Няколко палми и това е.
- Дали има нещо след тези възвишения? - въобще не й се искаше да разбира, защото не се знаеше дали щеше да стигне жива до там. Въздухът беше толкова разреден и парещ, че Уанда едва дишаше. Андрю се просна на земята и Уанда притича към него. Всичко беше наред... остана да загуби и мъжа си, тогава щеше да полудее със сигурност. - От тази жега съвсем скоро ще ни се наложи да пием течност. Бързо ще се дехидратираме.  - констатира русокоската и огледа отново навсякъде, поставила ръце на хълбоците. - Освен ако някой или нещо не реши отново да ни вкара в океана... - започна да разсъждава. - Сега се чудя кое всъщност е по-добре - океанът или пустинята... мисля че и двете са ужасни. - отвърна и присви устните си.

Огледа отново навсякъде.
- Мислите ли, че е редно да тръгнем към възвишенията? - попита, присвила очи. - Или пък, вижте. - посочи с показалец към другата страна, където се различаваха някакви огромни каменни стени... като дворец или нещо подобно. Но изглеждаха като мираж, вълнообразни. Или пък заради температурите?! - И в двата случая ще загубим доста течности. Какво ще правим? - нямаше идея какво да прави, но ако продължаваха да стоят тук най-вероятно щяха да изгорят...
Wanda Mayson
Wanda Mayson
Game Master


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by andrew williams Чет Мар 17, 2022 8:23 pm

- Което е по-близо - отговорът дойде, като вече се бе надигнал от пясъка.

Имаше чувството, че песъчинките са навсякъде и това ужасно го дразнеше, но нямаше какво да направи по въпроса. Дори не можеше да разбере как може толкова малки частици да бъдат толкова ужасно досадни? Как можеше всичко да е толкова ужасно ... слънцето му се струваше неестествено като концепция. Както и всичко друго наоколо. Светът не му беше познат. Онзи на Земята. Пък за този тук да не говорим.

Някъде между реалностите бе загубен мъжът.

- Към това ... там ... - каза, като визираше двореца, но не можа да намери думата.

Дойде по-късно, но вече нямаше значение.

- Ще е по-лесно. По възвишенията ще е по-трудно - може би не беше редно да отсява така нещата, но това беше, което правеше той.

Ако сам трябваше да избира, щеше да се хвърли в океана, от което се бяха появили дори и да не бе сигурен как щеше да се справи с плуването и като цяло пребиваването си там.

Но когато се обърна по посоката, водата я нямаше. Това го учуди, но не каза повече. Дори и той знаеше, че нещата не трябваше да работят по този начин, че имаше нещо много сбъркано и счупено. Не знаеше какво. Само знаеше, че не му харесваше. Чудеше се кой по-голям скапаняк от него самия дори си бе помислил, че ще е изключително забавно да ги постави в такава ужасна ситуация?
andrew williams
andrew williams
Passenger
Level 1


Върнете се в началото Go down

Subject in your nightmares Empty Re: Subject in your nightmares

Писане by Sponsored content

Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите