Утрото изглежда, че бележеше нови висини над тях, защото почивката им щеше да се отрази на цялата им енергийна сила, която притежаваха. И докато вече се чуваха оглушителен глъч и детски музикални излияния под тях, те още спокойно си лежаха в леглото. Слънцето реши да си проправи път покрай тънките, прозрачни пердета и да погали нежно коприненото лице на Уанда. Тя отвори сините си очи като океана пред тях и се усмихна въодушевено. Чувстваше се бодра и тепърва започваше тяхната ваканция далеч от близки и приятели. Вдиша дълбоко, вратата към терасата беше отворена и утринната, свежа глътка хладен въздух навлизаше, галейки плавно и нежно пердето и окачения плат на една закачалка.
Да.Усмивката на Уанда стана още по-широка. Изправи се от невероятно удобното легло и извърна погледа си към мъжа до себе си. Нищо не направи. Беше достатъчно да види грозната му физиономия и да излети на седмото небе. Беше грозен, но беше нейният грозник! Прибра крайниците си един до друг и се завъртя, потапяйки ги в мекия и дълбок килим от пух.
Такава сладост! Разпери ръце нагоре и тръгна да върви на пръсти. Беше само по долно бельо, нагоре беше свободна. Така се чувстваше страхотно.
Настръхна, когато се доближи до закачалката, заради хладината, и взе копринената рокля, която си облече набързо. Премести се до шкафчето, върху което беше поставен плазмен телевизор, и дръпна едното чекмедже. В него имаше една интересна огърлица от стоманени завъртулки и огромна, метална устна с изобразени няколко пиърсинга. Обожаваше това свое бижу, защото символизираше нейната тъмна страна. Или с други думи, желанието й да си направи толкова пиърсинги, но никога нямаше да се случи, защото се страхуваше от игли. Е, освен ако не е на ушите й, разбира се! Тръгна и към другото шкафче, в което криеше своите скъпоценни обеци, които също започна да ги прикрепя внимателно, докато се вглеждаше в собствения си силует в огледалото. При внимателно закопчаване и на втората обеца, чу зад себе си някакъв шум, който мъжът до нея издаваше. Обърна се намръщено натам, защото се притесни за него.
- Скъпи? - попита, но отговор така и не получи. -
Скъпи! - малко по-силно се провикна. Тръгна към него. -
Ехо, скъпи? - не. Той продължаваше да се обръща рязко ту на едната, ту на другата страна. -
Събуди се! - побутна го по ръката. Нищо... -
Скъпи, събуди се!!! - изкрещя му и в тоя момент той отвори очи и всичко приключи. Уанда си пое въздух и го остави да се разсъни за момент. Може би имаше нужда от още почивка? Вярно, късно пристигнаха в хотела, но все пак... поне беше жив. Беше се уплашила, че ще последва онзи момент, в който отново се задушаваше. Нямаше да си прости, че му беше дала свинска кожа, но без да я среже по-добре.
Тръгна към другото бюро, където изпечените курабийки ги очакваха и тя пусна кафе машината.
- Кафе? - попита, но отговор отново не получи. Не си направи труда да се обърне. Тя знаеше, че той щеше да дойде към нея. Приготви две порцеланови чашки и изчака машината да зареди. Постави едната и включи за еспресо. Вече се чувстваше една идея по-спокойна и се усмихна. Трябваше да се сети за хубавия ден и за това, което ги очакваше. В ръката си бързо набара една от курабийките и я отхапа. Усещаше се канелата и парченца орехи. Любимите й! -
Мммм... - възкликна, затвори очи и повдигна брадичка от екстаз, след което поклати одобрително глава и преглътна. -
Този хотел ще ни предостави това, от което най-много имаме нужда. - заключи и се обърна, когато видя близо до себе си Андрю. На въпроса, който й зададе, тя го погледна объркано. Как така къде е?! Не знаеше как да отговори, защото й дойде като гръм от ясно небе. Нямаше добро утро, нямаше целувка, нямаше нищо... Къде съм... Сериозно? Физиономията й подсказваше, че е много объркана и изпиукването на кафе машината я накара да се обърне с гръб към мъжа. -
Как така къде си? - попита сериозно, без да го поглежда. Слагаше чашката върху чинийката и с палеца и показалеца я повдигна, обръщайки се към него. -
В Хавай, разбира се. Що за въпрос? - все още беше объркана. Виждаше и в неговия поглед тази обърканост и това още повече я притесняваше. Не можеше да разбере какво се случва. Вчера си легнаха щастливи, а днес... "
къде съм"...
Подаде му чашата с кафе, той се поколеба и може би няколко секунди не реагираше по никакъв начин, но след това протегна ръга и я взе в двете си ръце, гледайки я като полезно изкопаемо. Това нямаше как да не го забележи и русокоската още повече й спадна настроението. Вече не се усмихваше въобще. Обърна се и поклати объркано глава, но постави чашата си и пусна второ еспресо.
- Коя си ти? - е, този въпрос я удари в сърцето. Не можеше да помръдне по никакъв начин. Изчака няколко секунди да го асимилира, но не можеше. Просто трябваше да го повтори.
- Коя съм аз? - изказа го още преди да се обърне към него. Нервен смях се появи в нея и тя започна да хлипа тихо. -
Коя съм аз? - повтори и направо си започна да се смее, обръщайки се. -
Ти се шегуваш. - отвърна му и го погледна намръщено. Повдигна палеца на дясната си ръка и го размаха пред себе си, поклащайки глава. -
Ти се шегуваш, знам... една от онези твои шеги, нали... - усещаше, че започва да трепери от нерви, което не беше добре. -
Да си изпием кафетата на терасата и после ще му мислим... - опита се да смекчи нещата. Кафе машината повторно издаде звук, но жената имаше друга идея вече в главата си и се доближи до мъжа, прегърна го през врата и го целуна по устните. Той явно все още беше в шок и не се противопоставяше. След целувката, тя му се усмихна. -
Аз съм жена ти, глупчо... - опита се наистина да не усеща тази негативна енергия или по-скоро насъбралата се такава да я генерира в позитивна. -
И вчера дойдохме на почивка в Хавай за 7 дни. Пихме шампанско... смяхме се... правихме секс... изкъпахме се във ваната, гушнахме се в леглото и заспахме... - дори не знаеше защо му го казва, но в гласа й се усещаше нотка на болка от това, че наистина изглеждаше като откачен. -
А сега, ако ти стига това... - тръгна към кафе машината и си взе кафето и чинията с курабийките. -
Да излезем на терасата. - усмихна му се. -
Какво ще кажеш?CREATIVE PATH ACTIVATED!
Даваме ти възможността да продължиш по твое усмотрение!
Today at 7:57 am by The Cosmos
» Съобщения
Вто Мар 26, 2024 11:42 am by The Cosmos
» Връщане на герой
Нед Мар 24, 2024 1:09 pm by The Cosmos
» II. Игрален наръчник
Пет Мар 22, 2024 5:10 pm by The Cosmos
» ЗАВРЪЩАНЕ
Пон Мар 18, 2024 11:58 pm by Adam Heo
» Предложения
Нед Мар 17, 2024 9:12 pm by The Cosmos
» Отсъствия
Нед Мар 17, 2024 9:11 pm by The Cosmos
» БОНУСИ ЗА ПАСАЖЕР
Нед Мар 17, 2024 8:53 pm by The Cosmos
» Запазване на лик
Нед Мар 17, 2024 8:12 pm by The Cosmos